Пътеката на Димков

Има някои места, които притежават особенно очарование.

С риск да бъда сметнат за леко чалнат, тези места носят една особенна духовност (или може би одухотвореност). Това не са стандартните туристически маршрути, и не са осеяни с миризма на кебапчета и кюфтета (в чиито разумно консумиране няма всъщност нищо лошо), това са дестинации не само за физическо, но и за духовно разтоварване.

Когато преди много-много лета, ми казаха „..това е пътеката на Димков“, ми мина и замина през едното в другото ухо. Без да се усетя почнах да търся този маршрут. Започнах неусетно да убеждавам хората, как се презареждам, как събирам сили да се гмурна в „софийската мъгла“. Спокойствие, тишина и някаква особенна сетивност.

Пътеката на Димков ли е…?

Просто излизайки от града си оставете делничните грижи, вземете си една обикновенна раница и бавно се заизкачвайте нагоре.

Маршрута ли?

Витоша, Княжево, пътят за Бялата вода (ако живете до София примерно). Насладете се на тишината (особенно в делнични дни), насладете се на столетните дървета, които носят мъдростта на вековете, починете си!

Станах малко патетичен, ще ме извините, за което. Естествено може да сложите в раницата малко кебапчета и кюфтета (в чиито разумно консумиране както казах няма нищо лошо).

Приятен път.