Spisanie.to

Различният Емен

Пътувам към Емен и Каньона на река Нигованка, които се намират недалеч от Велико Търново. Очаквам прочетеното и разказаното предварително за местността да се потвърди. И естествено, накрая преживяването е много по-хубаво.

Излизането дори само на няколко десетки километри от големия град е като да отидеш в друг свят. По пътя срещам западнали, обезлюдени селища, с белези от българската реалност в последните десетилетия. Срещата с природата, която завладява сетивата, когато се озовеш в Еменския каньон, е среща с някакъв дар на природата, сякаш в дисхармония с оставеното от човека.

Екопътеката, една от първите в България, на места минава по ръба на скалите, на който има набързо скован парапет. Криволиците на реката, погледната от високо, отвесните стени над нея, сякаш изсечени с гигантско длето, зашеметяват с неповторимо усещане за мощта на естествената красота. Това е мястото за туристите, от което са направени хиляди снимки, аз също не устоявам. При всяко щракване водата долу мени блясъка си и сенките от облаците рисуват различни форми по огромните скални масиви над нея. Накъдето и да се обърнеш, погледът среща  каменни форми, скрити в море от зеленина. Малки дървени мостчета, накацали по скалните отвеси са атрактивна точка в маршрута.

Интересно е как хората, които живеят в такива селища, се докосват ежедневно до това богатство. Село Емен е запазило автентичността си, но селцето има къщи за гости и комплекс за туристи с високи претенции. В същото време могат да се открият улички, съхранили облика си от преди 60-70 години, с огромни дървени порти и най-често запустели постройки от средата на миналия век. На една такава улица се вижда стадо овце, прибиращо се по пътя между старите къщи, следвано от жена пастир. Но това е живописна гледка само за туриста. Млади хора няма, има само възрастни, живеещи със спомени за миналото, когато тук е кипял живот.

Най-после стигаме до водопада Момин скок. На това място може да забравиш всичко и да се откъснеш от мисълта за света. Пространството те обгръща, небето едва се вижда. Оставаш отделен от всичко сред овалните скални форми и водата, чийто шум поглъща повечето звуци. Да снимаш или да приказваш сякаш е неуместно на такова местенце, просто си седиш и се оглеждаш. Същото правят и  няколко други туристи, пристигнали малко преди нас.

В края на Каньона се открива язовира Нигованка, отдалече повърхността му блести като огледало. Пътуването завършва с още една забележителност, която е останала в началото на екопътеката – пещерата. Тя има интересни форми при самия вход, симетрични естествени образувания  в свода. Но следите от това, че е използвана за най-различни цели в миналото неминуемо я загрозяват.

Тръгвам си от Емен с усещането за повече от хубава разходка.

Даниела Иванова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :