Родното място на Уилям Шекспир Страдфорт на Ейвън

Този майстор бард, Уилям Шекспир, чиито трели ехтят през вековете и достигат до нас неизменно проигравани в пиеси на всички театрални сцени по света. И чиито сонети и трагедии се учат в училищата и до днес, започва своя жизнен път от едно малко, провинциално градче на брега на Ейвън. В южната част на графство Уоруикшър, Централна Англия – Страдфорт през пролетта на 1564 година.

Поради тази причина Страдфорт на Ейвън е предпочитана дестинация от много хора по света, като статистиката сочи, че над 3 милиона души ежегодно посещават това малко китно градче ,водени от желанието да се докоснат до местата, на които Шекспир е живял, бленувал и творял, където неговата муза се е родила и където накрая свършва земният си път.

Неизменно една от основните забележителности на Англия е свързана с творческия път на поета и до днес това е белега на културната история на градчето Страдфорт на Ейвън, където, за да се запознаят туристите най-близко и изчерпателно с живота на твореца към днешна дата функционират пет музейни здания.

Уилям Шекспир: родно място и гроб

Единият е „Родното място на Шекспир“, който сам по себе си представлява къща-музей, която се смята за родния дом на Шекспир и която е обслужвана от информационен център.

Има също така три театъра на Кралската Шекспирова група и възпоменателно място, което всъщност е градина, до която се стига преминавайки през Наш Хаус – дома на Шекспировата внучка. Твърди се, че в тази градина е бил домът на твореца до самата му кончина през 1610 г.

Впечатляваща постройка, свързана с живота му е и къщата Холс Крофт, в която са живели Шекспировата дъщеря Сузана и съпругът й.

Мястото, което пази тленните останки на английския поет е църквата „Холи Тринити“, издигната пред XIII век., което място носи своята святост на хилядолетията и предизвиква поклонническа смиреност и заради религиозният си символ, и заради преклонението пред великият творец.

Странфорци са запазили през годините автентичния вид на градчето си, пазят ревностно неговата история и заслужено се гордеят с това.

Спомен за Шекспир

В леглото подир труд или след път,
аз хвърлям на умората ярема,
но тялото отдъхва, а духът
в обратно направление поема.
И мислите се връщат у дома —
поклонници, във свойта вяра крепки —
и нощем в непрогледната тъма
държат открити морните ми клепки,
дорде ликът ти се яви пред мен,
макар въображаем, сладко ясен,
като брилянт във мрака окачен,
за да го стори не така ужасен.
Тъй, телом или духом, друже мой,
аз не намирам ден и нощ покой.