Село Боженци – прохлада, зеленина, история

Сред горите на Средна Стара планина, на изток от Габрово, е скрито място, което като машина на времето ни пренася в романтичното време на Възраждането. Това е село Боженци – село с непокътнат възрожденски облик, славна история и прекрасна природа.

Най-добрият начин да стигнем до Боженци е по някой от еко маршрутите, тръгващи от близкия град Трявна с начална точка часовниковата кула в града. Тихите, сенчести пътеки ни водят през горите. Една от тях се изкачва по билото, възнаграждавайки ни с красива гледка към околността, а друга минава и спира край пещерата „Марина дупка“. И трите маршрута водят към вълнуващата дестинация – село Боженци.

Село Боженци история

И историята, и разположението на местността са определили както създаването на Боженци, така и запазването му в автентичен вид до наши дни. Легендата разказва, че селото е било основано преди около 600 години от търновска девойка на име Божана. След като през 1393 г. старата българска столица попада в ръцете на Османската империя, част от жителите на Търново търсят спасение, като бягат от града. Сред тях била и Божана, която отвела семейството си дълбоко в дъбравите на Балкана. Спряла се на приятно място в близост до малка река, където решила да се заселят.

Постепенно закътаното селце започва да привлича и други. Като през XVIII и XIX век преживява истински разцвет, превръщайки се в търговски център с международно значение. Местните занаятчии, занимаващи се с производство на вълна, кожа, восък и пчелен мед, започват да изнасят продукцията си. Не само в границите на поробената българска държава, но и в цялата Османска империя, в Австро-Унгария, Италия и Русия.

Важната търговска роля на Боженци вероятно също е била исторически и географски предопределена. В непосредствена близост до селото минава старият римски път Никополис ад Иструм – Августа Траяна – Константинопол. По който и в древни времена се е осъществявала оживена търговия. В края на XIX век в селото вече има над 100 къщи, а населението му наброява около 500 жители.

Село Боженци днес

Освобождението на България слага край на този разцвет. Жителите на Боженци се стичат към вече свободния град Габрово в търсене на по-добър живот. Точно това напускане на селото обаче предотвратява неговата архитектурна и културна трансформация и то се запазва в автентичен вид. Времето сякаш внезапно спира в Боженци, а зелената прегръдка на Балкана го запазва като в капсула до преоткриването му в средата на XX век.

През 1962 г. започват първите проекти по реставрация в селото. Като само две години по-късно то е официално обявено за архитектурно-исторически резерват. Боженци и до днес представя на посетителите си забележителни и добре запазени образци на Възрожденската архитектура, а забраната за строеж на сгради в различен стил спомага и за бъдещото му съхранение.

Боженци е включено в списъка със 100-те национални туристически обекта и е отворено за посетители целогодишно. В селото има две музейни къщи с етнографски изложби – „Баба Райна“ и „Дончо Попа“. Интерес за посетителите представляват и забележителната в архитектурно отношение псевдобазилика „Св. Пророк Илия“, училищата – Новото школо и Старото школо, и двете оборудвани с изложбени зали, и Менгема – работилницата за пречистване на восък – един от традиционните местни занаяти.

Боженци разполага и с шест къщи за гости, които позволяват на посетителите да останат за по-дълго и да вдъхнат от уникалната вечерна атмосфера на малкото възрожденско селце, закътано в полите на Балкана.