Spisanie.to

Село Могилица – малката тайна скрита в Родопите – част първа

Какво правите най-често, когато се вбесите? Или когато сивото ежедневие дотолкова ви притисне в ъгъла, че имате чувството, че ще се разпаднете на милиони агонизиращи парченца и ще крещите докато съвсем не останете без глас? Някои хора викат, блъскат, тръшкат се или пък изпадат в другата крайност – мълчат толкова упорито, че и с ченгел не можеш да им извадиш думите от устата. Трети намират успокоение в харченето на пари за нетолкова нужни придобивки (и, разбира се, ако визираме жените, то тогава на мъжете определено им се изправят косите).

Най-близката ми приятелка, в случай на нервна криза, абсолютно винаги се насочва към хладилника и напада скритите си запаси от сладолед в гооооолеми опаковки, а след това една седмица не хапва нищичко. Аз ви предлагам по-добър вариант. Такъв, който при мен действа безотказно и гарантирано ще ви разсее от мрачните мисли, ще ви разтовари от ежедневните грижи и ще ви зареди с положителна енергия и усмивки за много време напред.

Ето го моето разковниче – пътуването, бягството от познатото, от замърсения град и от намръщените физиономии. Или както се пее в една много нашумяла напоследък песен – “изключвам телефона…стягам багажа и дим да ме няма!”. В днешно време много малко хора оценяват силата на природата и приключението върху дъха ни. Не познавам човек, който да не иска да се отдаде на силното преживяване да посети чуждо място, да се запознае с чужда култура и да попие от чуждите традиции. Дестинации като вечния Рим, романтичния Париж, Барселона, космополитния Ню Йорк, Бали, Бахамски острови, Тайланд, Япония и т.н. са мечта на всеки човек, обичащ пътешествията, екзотиката, тайнствеността и историята. Но за мнозинството от нашите сънародници всички тези места си остават точно това – мечта.

Тогава, защо да гледаме толкова на далеч, когато в пределите на нашата малка, но красива и китна страна има толкова невероятни места, заслужаващи вниманието ни?! Сега няма да ви говоря за познатите курорти, природни и исторически забележителности. Ще ви представя едно средно по големина селце в Родопите, което може да предложи за всекиго по нещо. Едно село, което щом веднъж посетите ще остане в сърцата и спомените ви с красотите си, с дружелюбните жители и с атмосферата на една тиха и спокойна, дълбоко стаена история – Могилица!

Село Могилица се намира недалеч от град Смолян и разположено от двете страни на р.Арда. Препоръчвам ви по пътя натам да се отбиете за кратко и през село Смилян – ще се насладите както на запазената архитектура, така и на множеството различни сортове смилянски боб, с които селото е известно, приготвени майсторски и, каращи ви да ядете до насита. Но нека се върнем на нашата тема – съществуват данни, че човешко присъствие в региона е имало още в 1000-та година преди новата ера.

По времето на Византийската империя село Могилица е било курортен център. Тук са идвали на лов и отдих представители на висшата аристокрация. Важна роля е играл и стратегическият път от римско време, който свързвал Беломорието с Тракия. Старото име на селото е Тозбурун, което значи “прашна могила”. Преданието говори, че името си селото получило от близкия хълм (борум). Вечер, когато стадата от овце се връщали от паша и минавали покрай хълма, той преставал да се вижда от прах.

Но стига с историята, нека ви запозная с какво би могло да ви привлече това селце, сгушено сред планината. Могилица дава възможност за най-различни видове туризъм – селски, културен, планински, екологичен, пешеходен, пещерен, кулинарен, етнографски, екстремен туризъм, лов и риболов, рафтинг, езда и др. И най-хубавото е, че няма сезонност – можете да го посетите както през лятото и да се порадвате на зеленината, така и през зимата, за да практикувате различните зимни спортове. Трябва да отбележим,че и зимният курорт Пампорово не е на много голямо разстояние.

Продължава…

Валерия Борисова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :