Статуята на свободата и нейната любопитна история

Когато споменем името на САЩ, тази далечна презокеанова държава, която така добре познаваме, в съзнанието ни изниква различна асоциация. Добра, лоша, но позната. Затова можем да кажем, че страната има няколко символа – не един. И все пак стед тях се откроява онази 46 метрова медна дама, обитаваща острова, на който е дала своето име – Либерти. Това е тя – Liberty Enlighten the World или позната ни още като Статуята на Свободата.

Тя е плод на едно спонтанно хрумване, но и на велики конструктори – френски такива. Открита през 1886 година, нейната история започва около 20 години по-рано по време на една вечеря. Идеята на Лабуле (френски политик и юрист), че с общи френски и американски усилия трябва да се издигне паметник, символ на свободата. Това вдъхновява скулптура Бартолди, който през 1870 г. създава първият макет на статуята. До окончателния й вариант водят предишни идеи и проекти. Такова например е предложението му към хедива на Египет Исмаил паша да се изгради до Суецкия канал мащабен фар, който да представлява римска селянка, която да държи факел в ръката си. Но до реализация на проекта не се достига. А негов прототип е Родоския колос.

Дело на Бартолди е Статуята, а конструкцията под нея – на Александър Гюстав Айфел.

Когато Бартолди пристига в Америка избира именно този остров за дом на своето произведение, защото това е първото място, което се вижда при навлизането на корабите в Ню Йорк.

След като проектът на Бартолди е изготвен, се преминава към неговото осъществяване. Статуята е създадена във Франция, тъй като е подарък от Френската република за САЩ, знак на приятелство, по случай 100 годишнината на независимостта. Преди да достигне до Америка в завършен вид обаче, пред Бартолди се изправило голямо предизвикателство – необходимо било да се набавят средства за завършването й. Така по време на международния панаир в Париж през 1878 г. той излага главата на Статуята. Хиляди хора искат да я видят, но за да го направят те трябва да заплатят определена такса.

Статуята на Свободата е висока 46 метра. Тя представлява римската богиня Либертас. Облечена е в тога. В едната си ръка има факла – символ на просветлението и надеждата. С другата държи скрижал, на който е изписана датата на приемане на Декларацията за независимостта на САЩ – 4.07.1776 г. В краката й се намират разкъсаните окови. На главата й има корона със седем лъча, символизиращи седемте континента. В самата корона са разположени 25 прозорчета, които символизират съкровищата на света.

Тъй като пренасянето й е невъзможно, тя е разделена на части и побрана в 214 кутии. Така преминава през океана. Но когато пристига, трябва да бъде сглобена отново до честването на 100 годишнината на независимостта на САЩ. Това обаче не се случва и тя е открита официално малко по-късно – на 28.10.1886г. През 1984 г. влиза в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Декларацията за независимостта е документ, приет от Континенталния конгрес на 04.07.1776г. В нея пише, че тринадесетте колонии на Великобритания се обявяват за независими щати. Изтъкнати са и причините, поради които се обявява независимост. След като е подписан текстът, съставен от Томас Джеферсън, е разпространен сред обществеността.

През 1938 е първото затваряне на Статуята. Необходимо е да се извършат ремонтни дейности по нея. За втори път е затворена през 1984 за две години, защото се нуждае от незабавна реставрация. След атаките на 11 септември 2001 г. отново е прекратен достъпа до нея, но този път поради съображения за сигурност. Възобновено е позволението за посещение през 2004 г., но този път е наложено ограничение за броя посетители, които могат да се изкачат до нивото на короната.

През годините Статуята се превъръща в символ на САЩ. И това никак не е случайно. Защото тя е олицетворение на стремиежа към свобода. А това е една от най-важните ценности. Едно от изначалните човешки права, заложени в толкова много конституции в днешно време.

В света съществуват множество копия на Статуята на Свободата. Четири от тях се намират във Франция. До преди няколко години копието, подарено от самия Бартолди се намираше в Люксембургската градина. Този три метров прототип на оригиналната Статуя е бронзов макет, подарен на музея в Люксембург. През 1906 е поставен в градината. По-късно статуята е обърната по посока на Статуята в Ню Йорк – към източния бряг на САЩ. През 2012 година това копие е преместено в музей в Париж.

Останалите три копия във Франция се намират близо до Айфеловата кула, в Музея на изкуствата и последното – на брега на р. Сена.