Странджа – червената планина на Астите

Може би Ви се струва странно, но след Швейцария българските земи заемат второ място в Европа по неравност на релефа. Над една трета от площта на страната е заета от планини, хълмове и възвишения. Все още се водят дискусии сред планинарите колко са точно планините в България – 37 или 42. Независимо от този факт всички са съгласни, че най-мистичната от тях си остава Странджа.

Територията на Странджа се простира из териториите на България и Турция, като по-голяма част от нея влиза в югоизточната ни съседка. Най-високата й точка в българските земи е връх Градище – 709 метра. Изключвайки турската й част, Странджа е най-ниската планина в България. Това не означава, че не е опасна. Просто естеството на проблемите Ви ще бъде друго. С ридовете си и всечените между тях речни долини, би било възможно да загубите ориентир. Дори древните гръцки колонисти и търговци са познавали само крайбрежните части на планината, но не и вътрешността й.

Климатът на планината е преходно-средиземноморски, а североизточните й склонове са със силно влияние от Черно море. Не малко реки водят началото си от Странджа. Най-известни сред тях са Ропотамо, Велека и граничната Резовска.

В Странджа е най-големият природен парк в страната. Тя е местообитание на реликтни видове от флората и фауната – някои, от които се срещат само тук в цяла Европа. Крайбрежието там е рай за орнитолозите. Оттам минава пътят на много прелетни птици, сред които пеликани, щъркели и някои видове грабливи и пойни птици.

Освен обичайните за горите обитатели – елен, вълк и дива свиня, в Странджа за последно е било документирано съществуването на риса в България. Видрите тук са широко разпространени и популацията им по река Велека е най-добре запазената в Европа. Много от бозайниците са включени в Червената книга на България, а тюленът монах в Световната.

Планината е известна и с не малкото си културни и исторически обекти, датиращи още от Бронзовата епоха, та чак до наши дни. Най-ясни представители са паметниците на мегалитната култура – долмените. Къщата на Фред Флинтстоун е факт. Долмените представляват протогробници от Желязната епоха, изградени от големи каменни блокове – истинско постижение на майсторите архитекти от миналото.

Слабо населена, в Българска Странджа живеят едва 7000 души. В някои от селата ще видите типична странджанската къща от Възраждането. Те са на два етажа – първият – за животните и със стопанска цел, а вторият – служещ за жилищно помещение. Огнището играело важна роля в бита на българина и то заема от стените на етажа. В селата Българи и Кости все още можете да видите стар обичай, предхождащ Първото българско царство – нестинарството. Жени и мъже играят върху нагорещени въглени, докато звукът на гайда се чува в далечината. Този обред е част от листата за нематериално културно наследство в ЮНЕСКО.

Тук се намират черноморксите градове Приморско, Царево и Ахтопол, идеални за отдих и почивка през лятото. Ако приключенският Ви дух се обади, може да си осигурите разходка до Маслен нос. Той е недалеч от Приморско – само на час и половина пеша. Там, където са „българските фиорди“ може да се гмурнете и да разгледате подводните пещери. Ако наистина имате късмет може да срещнете тюлена монах.

Процесите на модернизация не са заличили бита и културата на местното население. Налице са проблемите с иманярите, търсещи някоя монетка, разрушавайки историята на археологическите комплекси. Ловът и строежът са пряка намеса в биосферата на Странджа, добавяйки по някое ново растение или животно към Червената книга. Ако бъдем разумни стопани и се доверим на природата – ние всички ще победим. Странджа е богата на забележителности и туристически маршрути, че ще искате да се връщате отново и отново, търсейки тайната, която я прави толкова чаровна.