Сърница – сърцето на величествените Родопи (част втора)

Екотуризъм

Градът има перспективи за развитие на екотуризъм.

В района на Сърница се намират единствените в страната находища на върболист тъжник и блатен плаун.

Нa 3 км на север от гр. Сърница в местността „Чибуците” вирее единствения в Европа природозащитен храст „Върболист тъжник“ (Spiraea salicifolia L.) – храст от сем. Розови (Rosaceae). Достига височина 1,5 м. -2 м., с продълговато яйцевидни до тесноланцетовидни, остро и двойно назъбени листа. Цветовете са розови, по рядко бели, събрани във връхни цилиндрични или пирамидални метлици. В България е открит само тук в Сърница. Местообитанието му е обявено за защитена местност „Чибуците“.

Плаун блатен (Lycopodium alpinium) – e многогодишно тревисто растение от сем. Плаунови (Lycopodiaceae), пълзящо по земята стъбловилужно разклонено, с многобройни коренчета. Защитен вид. Ежегодно се образува по едно(рядко повече)спороносни класчета. Листата са линейно-шиловидни, по пълзящите стъбла – извити нагоре, а по спороносните са разперени на всички страни. Спороносното класче е без дръжка. Расте по влажните, понякога в открита водна площ на тревисти съобщества.

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: СЪРНИЦА – ДОСПАТ – 18 км.

Маршрутът е един от най-привлекателните, защото пътят лъкатуши от начало до край по живописния язовирен бряг. Пътува се изключително през гориста местност, по десния бряг, край последните западни склонове на Дъбраш. Платното до 8-ия километър е оформено с нова асфалтова настилка. Близо до летовището „Орлино“, на 3 км от Сърница пътят се разширява и навлиза в открита местност.

По-нататък, до самия язовирен бряг, следват местностите: Хаджиосманското, Махалата, Новото, Деризлий, Кървав дол и др., все наименования, свързани със старата история на град Доспат, когато юруците владеели тези земи. Пътят извива край безброй заливи, удобни за риболов. Близо до землището на Сърница пътното платно се врязва в стръмно спускащите се склонове от запад. Тук се пресича голям тунел, който довежда водите на реките Осинска, Вищерица и Канина в язовира. Преди него, по на юг, до язовирния бряг водата почти открива останки от стари гробища, покрити с текли. На тях археологически разкопки не са правени. Личат останки и от керамични съдове.

По западните склонове растат безброй диворастящи плодове: червена и черна боровинка, малини, къпини, лечебни билки и ядливи гъби.

По цялото протежение на маршрута има изградени мраморни чешми. В доспатския край те са над 500, други ги определят над 1200. Сенчестите склонове и кичестите горски поляни са дали подслон тук на три къмпинга. След умерен поход от 3-4 часа се стига до летовището „Орлино“. По-високо над спускащия се скат от Дъбраша се намира историческата местност Манастира, чиито разкопки датират отпреди Второто българско царство.

Допреди 30-те години м. Орлино (наречена Бозелан, Кючуклий) е била гъсто населена махала от преселници доспатчани. Любопитно е, че тук водите на язовира заливат самолетна писта на секретно военно летище с голям хангар, построено от германците през Втората световна война. Летището работеше до 1945 г. Днес солидните му вили и сгради са запазени и се използват за почивни станции и сезонни ученически лагери. Още по-любопитен е фактът, че преди 1945 г. е съществувал сериозен замисъл за продължаване на железопътната теснолинейка от Велинград през Сърница и по източния скат на Дъбраш за Добринище, проект, който бил замислен от германците и остава неосъществен поради икономически съображения. Местността около летовището „Орлино“ е оградена с обширни поляни, отвсякъде струят бистри изворни води. По на север, до самото пътно платно, се намира чешмата „Райската вода“. На това място се провеждат районни събори. Сърница има перспективно бъдеще като красиво историческо място. Тя съчетава водното пространство с обширните слънчеви поляни, което създава условия за отдих и почивка. И действително през летния сезон хотелите и частните квартири се изпълват с почиващи и рибари, Селището разполага с достатъчно заведения за хранене, сладкарници, кафенета. Поддържа ежедневна връзка с Велинград, Пловдив, Пазарджик и София.

До Сърница може да се стигне и по левия бряг на язовира. Пътят пресича от край до край една от най-привлекателните местности в Доспатската котловина – Зелниково. Тя е осеяна с крупни борови насаждения, тихи заливи, подходящи за риболов. Коларски път води все нагоре, пресича ниските полегати склонове на Велийца, за да се доближи до историческата местност Малтепе, залята от водите на язовира. Хълмът се определя като старотракийска могила, в която според някои местни хора имало заровени царски съкровища. Иманяри намерили кръстове и други знаци, изписани по оформени камъни, които за съжаление са унищожени. Днес на върха на могилата има вила на циментови пилони, която се достига по воден път.

В голямата си дължина маршрутът е изцяло открит и слънчев, обърнат на югозапад. Местността е дълга 5 км., но лесно проходима и примамлива с парковия си вид. Оттук на югозапад се открива красив пейзаж към западните склонове на Дъбраша, сред който релефно изпъкват вр. Каукъл и вр. Кулата.

Само след 500 м. следва махала Бардуча. Местни сказания говорят, че в миналото тя е била голямо населено място с голяма църква. При турските нашествия махалата била опожарена до основи, а населението я напуснало завинаги. Земите тук били юрушки, а след 1912 г. на това място се заселили доспатчани. На около 2 км. на северозапад в скалния масив Дупката се намира дълбок отвор в скалите, който има постоянна температура под нулата, дори и в летния сезон. До него няма пътека, но може да се стигне лесно по полегатия склон. Маршрутът води по брега до м. Хановете. До неотдавна на това място имаше стари зидове от турски пост, който бил до самата граница с България. Хората го наричали Ханската колле (Ханската постройка).

Възрастни хора разказват, че преди Освобождението тук е служил офицер от турската армия с името Кемал, който свързват хипотетично с реформатора на турската държава Мустафа Кемал. Оттук добре се вижда махала Крушата на 1 км от Сърница. Нa север от гр. Сърница се намират природните забележителности Побит камък, Жабата, на югоизток Ягодинската пещера.