Сърница – сърцето на величествените Родопи (част първа)

Разположение

Град Сърница е разположен в Доспатската котловина – един от най-красивите райони на Западните Родопи. Намира се на около 200 км. от София (минавайте през Велинград, защото пътя през батак не е добър), на 100 км. от гр. Пазарджик,  на 50 км. от гр. Велинград, в югозападна посока и на 20 км. северозападно от гр. Доспат.

Два са маршрутите по които може да стигнете до град Сърница – единият е през Батак, Широка поляна и разклона за Доспат/ Кантона/, а другият е през Пазарджик/Септември/-Варвара-Велинград-Сърница. За тези, които не разполагат със собствен превоз е желателно да се ориентират към втория маршрут (през гр. Велинград) тъй като само по него има редовно движещ се автобус, който тръгва от Велинград в 17:30 часа. За връщане също има само автобус за град Велинград който заминава в 06:30 часа(сутринта). Телефон за резервация на билети:0359/53073

Град Сърница е разположен в подножието на Родопите на брега на язовир Доспат – любимо място на рибарите. В него може да се ловишаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда. Веднъж посетили Сърница – вие ще останете завинаги омагьосани от неповторимото очарование на този приказен кът – вековни зелени гори, кристални планински ручеи и свеж планински въздух.

Сърница ще ви плени с уникалното съчетание на невероятна природа и съхранени патриархален дух, традиции и обичаи, романтичната атмосфера на отдавна отминали времена. Разположението на градчето на брега на един от красивите и чисти наши язовири прави Сърница интересно място за туризъм през последните години.

На брега на язовир Доспат има построени вили и няколко почивни бази, предлагащи места за настаняване. За тези, които искат да се откъснат от суматохата и напрежението на големия град, тук ще намерят идеалната възможност за релакс и почивка сред прикзаната природа на Родопите.

Град Сърница е разположен между Велийшко-Виденишкия дял и Дъбраш в един от най-привлекателните райони на Западните Родопи. Този чаровен кът от родината ни е неповторим като пейзаж и геоморфоложка форма. Покрай града минава р. Доспат, която се влива в едноименния язовир, който е с дължина 18 км. Средната надморска височина е 1250 метра.

На юг срещу града се издига стръмния склон на рида Дъбраш, очертан от плоско заравнено било по което се издигат върховете: Розов връх (Гюлтепе), Каракая, Беслет (най-високия 1938 м.), Каялийски връх, Ранча, Унген, Арсъзтепе, Чаерджик, Доганчукур, Каука и др. Откъм, североизток се спускат полегатите склонове на Велиишко-Виденишкия дял по посока северозапад-югоизток, прорязан от множеството долове. В този дял се издигат върховете Велийца (1712) Черно връх, Малък Гаргалък, Голям Гаргалък, Малтепе и Келтепе, гъсто обрасли с можеби най-хубавите гори.

Стръмният до над 45º склон на рида Дъбраш, който отделя котловината в югозападна посока е най-импозантната форма в целите Западни Родопи.

Климат

Климатът на Сърница и Доспатската котловина е подчертано планински. Средногодишната температура е около 7-10º С. Зимата е продължителна, с устойчиви температури под 0º . Най-студени месеци са януари и февруари със средна месечна температура от -2 до – 4ºС а най-топли са юли и август със средномесечна температура съответно 15,5º и 18,8º С. Абсолютната мах. температура е 29,6º С, а абсолютната минимална е -22º С. Циркулацията на въздуха осигурява добро проветряване на целия район около Сърница. Преобладават североизточните и югоизточните ветрове, а средната скорост на вятъра достига 0,8 м.сек.

Средният годишен брой на безоблачните дни са 168. Валежната сума е висока през пролетта и зимата, а в края на лятото и началото на есента понякога засушава. Има изобилни снеговалежи. Есента е топла и приятна, пролетта е влажна, но настъпва със закъснение. Тези климатични особености се дължат на голямата надморска височина , но са в зависимост от циркулационните условия на Средиземноморския басейн.

Покрай града минава река Доспат, която отводнява едноименната котловина. Тя е ляв приток на р. Места и извира в подножието на Розов връх. В близост до града ни стигат водите на язовир „Доспат” едно от най- големите изкуствени езера в нашата страна, построен през 1961-1968 год. Днес водите му се използуват за електродобив, напояване, за спортен риболов, гребна база на ССУ „В. Левски” гр. Пловдив.

История

Населението на града по данни от 2005 г. е около 4000 жители. Надморската височина е 1200 м. Селището възниква през 1860 г.От 16.09.2003 г. Сърница е официално обявен за град.

В преброяването на населението през 1910 г. Сърница я няма като самостоятелно селище. До 1947 село Сърница е към Девинска околия. Сърница е самостоятелна община (1979-1987 г.), вкл. селата Медени поляни и Побит камък.

Горите заемат 80% от територията на кметството. Растителността е представена от бял бор, смърч и ела. Широко са разпространени черните и червени боровинки, малини, ягоди. Срещат се още билки и гъби.

Фауната е представена от лисици, златки, катерици, сърни, елени и др. В реката и язовира има пъстърва, кефал, костур ,шаран и др. Района е благоприятен за развитието на спортен и ловен туризъм. Природните дадености и създадената добра материална база предлагат възможност за съчетаване на почивка с бране на гъби, билки и диворастящи плодове. Ежегодно Сърница се посещава от над 15 хил. туристи и почиващи от страната и чужбина.

В селското стопанство е застъпено предимно производството на картофи и отглеждането на овце и крави. Ежегодно в района на кметството се произвеждат над 5 хил. тона доброкачествени картофи, които са известни в цялата страна.

Населението говори български език и изповядва исляма. Има три джамии , изградени с доброволен труд и дарения от мюсюлмани и християни. Етнически проблем в районна на Сърница не съществува.

Основен проблем за разрешаване е пътната мрежа, която свързва Сърница с Велинград, Доспат (главно тази отсечка) и останалите селища.

Писмени източници за основаването на селището не са намерени, но от разкази на стари жители на селото можем да предположим, че днешна Сърница приема постоянните си обитатели след 1878 г. От историята знаем, че територията на Сърница получава освобождението си 1912 година – до този момент тук са идвали „юруците“ да летуват с многобройните си стада.

Когато говорим за основаването на Сърница трябва да имаме впредвид историческите данни за град Доспат. Първите постоянни жители на Сърница са от Доспат. Освен Колибите, до основаването си Сърница често се е наричала Горен Доспат. Първото официално название е Шабанлии на името на юрук Шабан, който предполагаме е бил владетел на тези земи. Но това име не е споменато на един много ценен документ от 1876 година „Топографска карта на руското географско императорско дружество“, а на тази карта е отразена местността „Хановете“ на 2 км. източно от Сърница. През годините на буржоазна България 1933 година – Шабанлии се преименува в Сърница.

Факта, че в близост до селището се намират гробища ни дава основание да твърдим, че в това землище е имало живот от римски времена. На 6 км. от Сърница в посока Бардуче – местността „Окуша“ има гробища които датират от римляните, там минава пътя от Неврокоп за Пещера.