Танзания, Нгоронгоро – свят в люлката на кратера

Нгоронгоро (означава Голяма дупка на местния език) е кратер на угаснал вулкан или по-точно калдера, разположен между национален парк Серенгети и национален парк при езеро Маниара (безкрайни равнини), в северната част на Танзания.

История

Угаснал преди 250 000 години, а изригнал за пръв път преди повече от 2 500 000 години, взривовете му са унищожили върха и оформили кратер със съвършена куполообразна форма. Нгоронгоро е най-големият кратер на планетата – с диаметър 20 км, стените му се издигат почти вертикално на височина 600 м, което днес е образувало обширна долина.

Нгоронгоро е обявен за резерват през 1959 г., с помощта на немските изследователи Б. Гжимек и М. Гжимек. През 1957 г. заснемат филм за парка Серенгети, където по време на изследванията правени около придвижването на стадата гну, те установяват непознати дотогава особености на миграцията на животните. През 1979 г. резерватът става част от Списъка на световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Учените смятат, че Нгоронгоро се е образувал преди милиони години, след затихване на вулканичната му дейност. Смята се, че тогава размерите на Нгоронгоро са били подобни на тези на Килиманджаро.

В Нгоронгоро се намира долината на Олдувай, наричана „Люлката на човечеството“, заради многото останки от праисторически хора – хомо хабилис, парантропус боисеи и други. Археологическите изследвания показват, че тя е била населена от човекоподобни още преди 3 млн. год. Днес резерватът е дом на племето масаи, които се изхранват главно от животновъдство – телета, кози, овце.

Флора и фауна

Флората на това удивително място е много разнообразна и интересна. Всяка година от декември до май обилни дъждове обсипват района, а през пролетта пасищата на кратера стават изключително зелени, отрупани с розови, сини, бели, жълти петунии, лупини, маргаритки и една много рядка детелина – синя детелина, която вирее върху тази богата вулканична почва. Кратерът е богат на извори и потоци, а едно от най-интересните места за всички туристи е голямото езеро с яркосиня вода, което никога не пресъхва.

Над 260 кв. км е дъното на кратера, което е едно от най-гъсто населените места с диви животни в Африка – над 30 000, сред които 50 вида едри бозайници (лъвове, слонове, носорози, хипопотами, антилопи, африкански маймуни, павиани, хиени и други), има над 200 вида птици (патици, щрауси, токачки). Една от най-пленителните гледки, обаче, е огромната популация на фламинго, които обитават ниската част на вулканичния кратер, край езерото Магади, което се захранва от извора Мунге и реката Лоноки.

Климат

Преобладава субекваториалния климат. Характерни са два сезона – дъждовен и сух. Средните годишни валежи са 650 мм. Сезонът на дъждовете се дели на две части първата е през ноември и декември, а втората е в периода от февруари до април.

Количеството на дъждовете оказва пряко влияние на нивото на езерните води, които през сухия сезон могат на места да изчезнат напълно. В пресъхналите части на езерото се виждат кристали от соли, които в далечината блестят, приличайки на сняг. Средната годишна температура в района е 22 градуса.

Масаи

Масаи е африканско полуномадско племе, което обитава основно територията на Танзания. Предполага се, че те са се обособили като племе през 16-17 в. Наричат себе си маа и принадлежат на племенната група на нилотите – едри по телесна структура хора от произхождащи от долината на река Нил. Независимо от външното им спокойствие, което погрешно може да бъде сметнато за студенина, за тях е известно доста повече отколкото за много други африкански племена.

Битът и социалното им равнище е далеч от съвременните стандарти, но това не пречи да допускат до себе си изследователи, пътешественици, журналисти и туристи, осъзнали безсмислието да се изолират от цивилизацията.