Тунел под Ламанша: С влак стрела под вода

Само мисълта, че ще минеш на 40 м дълбочина под пролива Ла манш е достатъчна да ти покачи адреналина. Преживяването е незабравимо. А и възможността от Лондон да „долетиш“ до Париж ( или обратно) за два часа и 15 минути не е за изпускане! А от Лондон до Брюксел се стига още по-бързо – за час и 51 минути (поставен е и рекорд – 1 час и 43 минути)! Всъщност влизането в тунела става плавно и почти незабележимо. Ако мениджърът на влака не съобщи по уредбата, нищо не се усеща…

На 6 май 1994 г. британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално тунела. Редовното движение на влаковете започва месец по-късно. Това е краят на една сага, започнала на 20 януари 1986 г., когато двамата политици подписват договор за съвместно строителство на тунел под Ла Манш от Великобритания и Франция.

Всъщност идеи за свързване на Обединеното кралство с континента (Европа) има отдавна. Още през 1802 г. френският инженер Албер Матю проектира тунел под Ла Манш. Когато парните локомотиви улесняват живота пак има идеи за тунел – французинът Том дьо Гамон 30 години разработвал различни проекти. Но Втората световна война прекъсва реализирането им.

16 години са необходими на специално създадената международна проектантска група да избере и предложи четири варианта за свързване между Англия и Франция – въжен мост, мост и железопътен тунел под пролива, тунел с тръби за железопътен и шосеен транспорт и само железопътен тунел. Последният проект, разработен през периода 1972 – 1975 г. е възприет като най-удачен. След доработки на 1 декември 1987 г от Великобритания започват строителните работи и точно след 3 години строителите се срещат под пролива със своите колеги от Франция. Конструирани са специални машини за прокопаване на тунела, много пъти се налага да се прилагат уникални способи в различните видове дейности.

Тунелът е само за железопътен транспорт. Десет строителни компании участват в проектирането и изграждането му. Единадесет машини работят едновременно за пробиването на тунела от двете страни на пролива. Построени са 3 отделни тръби – по една за всяка посока на движение на влаковете и една аварийна, с ширина 7,60 м и дължина 50, 45 км. Под вода са 37,9 км, най-дългият такъв железен път в света, а трасето достига до дълбочина 75 м! Стойността на съоръжението по днешни цени се изчислява на 12 милиарда английски лири, което надхвърля с 80% първоначалните разчети. При усилните строителни дейности работят едновременно 15 хиляди души. Десет души загиват в процеса на строителството.

Скоростните влакове „Евростар“ изминават разстоянието за 35 минути, като се движат със 160 км/час. А извън тунела „летят“ с 300 км/час. Билети могат да се купят и онлайн като са избира дори и място. Има и линия Лондон – Брюксел – до южната гара на белгийската столица. Пътници могат да се качват както от началните гари, така и от Ашфорд във Великобритания и Лил във Франция. В Лондон начална е гара „Сейнт Панкрас“, в Париж – Гар дьо Норд, със специално изградени международни терминали, на които да бъдат извършвани проверки на паспорти и багаж.

Освен високоскоростните пътнически влакове през тунела преминават автомобили, автобуси и камиони, натоварени на специални терминали в градовете Фолкстоун (Великобритания) и Кале (Франция). Влаковата композиция побира 120 автомобила и 12 автобуса (или камиона). Водачите и пасажерите пътуват през Ла манш без да слизат от превозните средства. Под Ла манш минават и международни товарни влакове.

Строителството на уникалното съоръжение попада в различни класации „най-най“. Още през 1994 г. Американската асоциация на строителните инженери определя тунела като едно от седемте чудеса на съвременния свят.

Тунелът под Ламанш е сред 13-те най-мащабни градски инженерни проекти в историята, избрани през миналата година, когато се навършиха 20 години от откриването на евротунела.

Според най-новата статистика през 2014 г. са превозени 10,4 милиона пътници срещу приблизително само 3 милиона през 1995 г.