Като ехо от приказка за рицари, на десния бряг на река Луда Камчия, при язовир Цонево, се белеят скалните образувания „Чудните скали”. Погледне ли ги човек, все едно съзира двери към миналото. И му се приисква да поспре и помечтае.
Не е нужна фантазия, за да се види полуразрушен замък, зад чийто стени вероятно очаква своя принц, спяща принцеса. Скалните красоти, обаче, не са човешко дело, а са скулптурираниот природата – от играта на вятъра и водата върху варовика.
Уникалното природно творение се намира на 4 км. от с. Аспарухово, община Дългопол, на границата между Бургаска и Варненска област. То не е така известно като Белоградчишките или Земенските скали, но успява предизвика не по-малко възхищение. Изградено е от три масива в островърхи форми, високи конуси и бели пирамиди, които са се скупчили до главния път Провадия – Айтос. Прекрасна гледка към тях има и от минаващата наблизо жп линия Варна – Пловдив.
Скалите изграждащи „замъка” избликват от водите на язовира и се разливат по брега му. От нивото на реката се издигат до 50 – 60 м. височина, а нагоре по склона дължината им е около 200 м. От западната си страна се спускат отвесно, а на изток губят височина.
През цялата дължина на природния феномен са прокарани три тунела, които днес не се използват, но позволяват да се достигне до скалите и съответно да се разгледат съвсем от близо. Също така, това преминаване от тунел в тунел, дава усещането за разходка из млада пещера.
Предизвикващите фантазията „Чудни скали” са се е разположили на площ 12,5 хектара сред невероятно красив природен фон – натежало златист през есента и девствено бял, през зимата. Тогава пред погледа на преминаващия „замъкът” сякаш магически се е преобразил. Невидима фея го е превърнала в дом на Андерсеновата снежна кралица. А наблюдаващият има усещането, че ей сега из зад кулите и пирамидите ще чуе смеха на Кай или Герда.
А когато преситеният от фантазии и скална красота наблюдател се умори, може спокойно да приседне край „замъка”. Близостта на скалите до язовира дава прекрасна възможност за приятна почивка и риболов, докато настъпи привечер. Тогава залязващото слънце окъпва местността в глухи тонове, а по повърхността на водата заиграват чудати видения.
„Чудните скали” са обявени за природна забележителност със заповед от 05.08.1949 г., за това и е абсолютно забранено на колекционерите на минало, да си пооткъртват по някое камъче за спомен.
добави коментар