Айфеловата кула – символ на романтика и култура

Духът на Франция може да се улови най-добре, като се докоснем до културата й. А какъв по-добър начин да опознаем страната от това да посетим един от най-известните й монументи? Айфеловата кула повече от 120 години краси френската столица и се превръща в най- посещавания туристически обект в света. Над седем милиона души годишно плащат, за да се качат на върха й. Много са запленени от магията и величието, които кулата излъчва. Малко знаят обаче историята на паметника, символ на Париж, романтика и култура.

Създадена е през 1889 година по идея на френския инженер Александър Густав Айфел за Световното изложение в Марсово поле. Построена е за рекордно кратко време – само две години, два месеца и пет дни. Официалното откриване е било на шести май, въпреки че е завършена в края на март месец. С нейното построяване се отбелязва стогодишнината от Френската революция. Планът е да издържи 20 години, но вече над век радва посетители от различни държави.

Въпреки, че е неделима част от Франция, някои французи я смятат за грозна и безполезна. Много пъти през годините кулата е била застрашавана от срутване заради негодуванието на известни личности. Добре, че не е била разрушена, защото Франция би изгубила не само много голяма печалба, но и част от културното си наследство.

Още с откриването на кулата през 1889 вестник „Фигаро“ помества печатницата си на втория й етаж. Всъщност, не е била полезна само за печатното издание, а била изключително важна по време на Първата световна война. От нея военните са изпращали радио сигнали към войските си и това им е помагало в битките. Друг интересен факт за паметника на култура е, че е бил използван за научни изследвания.

Освен това кулата е била най-високата сграда в света до 1930, когато е създаден небостъргачът „Крайслер“ в Ню Йорк.

Първоначалният цвят на Айфеловата кула е жълт, но с течение на времето е пребоядисвана (цели 17 пъти) в червеникаво-кафяво, бежово-жълто до бронзово. През деветнадесети век е била осветявана с газови фенери, но сега я красят лампички. На всеки кръгъл час те се пускат за пет минути.

Металната конструкция е висока над триста метра и човек трябва да изкачи над 1000 стъпала, за да стигне до върха й. Но гледката на цял Париж си заслужава.

След всичко това не е чудно, че кулата си има свои „двойници“. Нейни имитации могат да се разгледат в Прага, Лас Вегас, Токио, Великобритания, Тексас и други. Но всичките й копия бледнеят пред оригинала, който впечатлява с автентичността и красотата си. Затова Айфеловата кула е най-посещаваният монумент, емблема на една държава, известна по цял свят. Тя блести на всеки кръгъл час, за да припомни величието и уникалността си.

Едва ли има някой, който не е пожелал поне веднъж да съзре Айфеловата кула отблизо. С нейната богата история, в съчетание с духа и романтиката на Франция, която носи, я прави неустоима за посещение дестинация. Едно пътуване до френската столица и докосване до кулата е подарък за сетивата на всеки, зажаднял за приключения и романтика.