Акязълъ баба и алианите

Мистично, далеч от суетата на цивилизования свят, място за единение с по-висши сили…! Текето край с. Оброчище привлича все повече любопитни, дошли да се потопят в дебрите на непозната култура. Многостенната каменна постройка не прилича нито на християнски, нито на ислямски храм. Входът се пази от местен гид, който трябва да потърсите в селото. Иначе, обектът е на подчинение към Историческия музей в Балчик.

Особеност на текето е, че все още е действащо светилище и всяка пролет в него се извършват свещените на алианите казълбаши ритуали. Алианите са ислямска секта, нека терминът не Ви плаши, защото „секта“ означава отклонение от основната догматика на дадена религия. Характерно за последователите на учението почитта не само към пророка Мохамед, но и към неговия братовчед Али, също тълкувател на исляма. От името на Али идва и названието „алиани“. През вековете вярата на алианите се е пропила с християнски и езически обичаи, култ към немюсюлмански светци. Най-почитаният от тях- Саръ салтък е войн, убил св. Георги, за да му вземе силата и на свой ред, обикалящ земята, за да гони злото, възкачен на белия си кон, както християнският светец.

Та текето е интересен и много приятен обект за посещение. До входа се стига по циментирана пътека, обградена от две дълги и тесни цветни лехи. Дворът на ислямския манастир (теке) е просторен, ограден с ниска метална ограда, почти незабележима за окото, поради зеления си цвят. Когато влезете във вътрешността на постройката, ще усетите хлад, запазен от дебелите стени и високите малки прозорци, през които едва се процеждат въздух и светлина. Ако сте посещавали Томбул джамия в Шумен, със сигурност ще откриете прилика във фреските по стените на двете сгради. Всякакви флорални мотиви и геометрични плетеници се вият  по сводестия таван на текето. Орнаментите са позлатени и макар и олющени, все още пазят блясъка на славното минало за господарите мюсюлмани, по нашите земи. В центъра на купола е изрисувано изкрящо жълто слънце, зареждащо гледащите го със своята енергия. При християнските църкви, на това място, обикновено, се изписва ликът на Господ Бог или Иисус Христос. Характерен за аланството е култът към слънцето, луната, звездите. Те вярват в силата на всяко живо същество, земята, водата, камъните, обожествяват ги, подобно на тюркските езически племена, от които произхождат и древните българи.

На пода, в центъра на многоъгълната постройка, каменен саркофаг покрива тленните останки на алианския светец Акязълъ баба. С думата „баба“ („татко“) религиозната общност нарича своя старейшина и водач. Всяка седмица, вярващи посещават гроба му, за молят изцеление и решение на проблемите си. Каменната плоча над тялото на този баба винаги е покрита с ръчнотъкани черги, кърпи, чорапи, сладкиши, дарове за Акязълъ. Дошлите да видят гроба му, могат да пъхнат ръка в издълбан отвор, за да усетят пулса на напусналия само телом земята. От камъка струи някаква наелектризираща, странна енергия. Трудно е да се намери сравнение за подобно усещане. Ако вярвате, сигурно, ще почувствате и пулса на погребания край Оброчище свят човек.

В съседство до текето е запазен имаретът – манастирската кухня, в която дервишите са приготвяли и изяждали храната си. Коминът на пещта, изхранвала десетки ислямски монаси, е първото, което се забелязва от пътя, още преди човек да е зърнал стените на манастира и гробницата. Огнището е запазено почти непокътнато, а на помещението, използвано като трапезария от посветилите се на Бог, липсва само покрива, за да възвърне първоначалния си вид.

На изпроводяк всеки може да си купи фланелка, с изображение на сградата. Те са изключително популярни сред поклонниците, които често ги обличат по време на празненства и обреди в комплекса. В червено-черните тенски, дошлите на поклонение изглеждат като истинско братство.

В последния си брой, излязъл на 3-ти ноември, българското издание на списание „Нешънъл Джиографик“ пусна статия за алианите. В нея не са подминати култовите за тях места Акязълъ баба теке, до с. Оброчище и Демир баба теке, край Разград. Материалът на Мария Бончева и фотографът Александър Мирчев обяснява произхода на алианите, наричани още алевии и казълбаши, показва и част от ритуалите, описва нравите им. Казълбашите или букв. „червеноглавите“ са преселени масово в Лудогорието, през първата половина на XVI век.

Преместването им е насилствено извършено от османските власти, заради размирните им действия и стремежа към пълно отцепване от централната власт. Основните разселвания се случват между 1511 – 1530 г., при Баязид II, бащата на султан Сюлейман I Великолепни Селим I и при самият Сюлейман Законодателя („Кануни“). През 1511 г. са депортирани първите „червеноглави“ от земите на Централна и Южна Анадола, основно в Румелия и от части дн.Североизточна България. Година по-късно Баязид е свален от въстанали еничари, освобождавайки престола за тираничния Селим. Следва избиване на шиити (османските султани са сунити), заловен и убит е златаят Георги,обявен за светец- мъченик за вярата с името Георги Нови Софийски. Най-масовото настаняване на казълбаши става при султан Сюлейман през 1529 г., когато във Варненско, Лудогорието, Герловско, Старозагорско, Хасковско, Кърджалийско и Крумовградско са настанени представители на посочената етно-религиозна общност.

В българската историография с въпроса за произхода и структурата на етническата и религиозна алевийска общност се занимава Катерина Венедикова. Според нея казълбашите имат родствена връзка с населението на Карамания, средновековно княжество в Анадола. Караманците, за Венедикова и редица редица родни учени, са свързани с българските племена и не всички от тях изповядват исляма, а алтернативни учения и дори християнството.

Историческата истина за алианите/ казълбаши още не е разгадана напълно, а резултатът, със сигурност, ще ни удиви.