Антарктида – земя на древна цивилизация или вечното ледено кралство

Антарктида е континент, който обхваща Южния полюс на Земята. Той заема централната част на географския регион Антарктика в Южното полукълбо, а благодарение на площта си от 14 000 000 кв. км. се подрежда на пето място по големина в Света след Азия, Африка, Северна и Южна Америка, и пред Европа и Австралия.

Приблизително 98% от площта на Антарктида е покрита с лед, чиято средна дебелина е 1,6 км. Целият континент представлява ледена пустиня, с най-ниските средни температури, най-ниските валежи, най-силните ветрове и с най-голямата средна надморска височина. Всички тези географски факти са сравнително познати на повечето от нас, но какво всъщност се крие под дълбокия лед и вледеняващата атмосфера?

Историята на Антарктида започва с разпространените на запад теории за обширен континент, известен като Тера Аустралис, за който се смята, че съществува далеч на юг. Теориите, който се разпростират в западния свят за Тера Аустралис Инкогнита („непознатата южна земя“) – обширен континент в южната част на земното кълбо, „балансиращ“ северните части на Европа, Азия и Северна Африка – съществуват векове наред. Според постулата за земната симетрия на Аристотел, на юг от познатия свят трябва да има също толкова обитаеми земи. А според гърците двете полукъба са разделени от „огнен обръч“.

Дмеймс Кук е първият, който успява да пресече Южния полярен кръг през 1773 г. Макар и да открива куп крайбрежни острови, така и не успява да види самата Антарктида. Предполага се, че е бил на около 240 км. от нея.

През 1820 г. няколко експедиции се считат за откриватели на Антарктида, първата от тях е на руснаците Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев. Акостира се на континента само година по-късно, когато Джон Дейвис, пръв стъпва на ледниците.

Когато през 1909 г. се достига до Северния полюс, потеглят множество експедиции, масово завършващи фатално. На 14 декември 1911 г. полюсът е достигнат от Руал Амундсен, съревноваващ се с Робърт Скот.

Но това, което предизвиква огромен интерес към ледения континент не са географски факти или как той е бил открит, а мистерията около тайнствените пирамиди на Антарктида.

Откритите там пирамиди водят до доста големи разногласия и всевъзможни хипотези. Според едни, съществуването им е нереалност, а за други, тези пирамиди са дело на хора и са малка част от скрити под леда древни паметници. Някои подкрепят твърдението, че пирамидите не са нищо повече от природни образувания. Но благодарение на научните експедиции и техните изследвания е доказано, че преди милиони години Антарктида не е била покрита с ледена обвивка, а с гъсти гори и растителност. Заради благоприятните климатични условия по това време е било доста вероятно този суров континент сега, преди да е бил земя на много древна цивилизация.

Геолози смятат, че пирамидите може да наподобяват изкуствени структури, но реално те могат лесно да се формират след природни ерозивни процеси в продължение на милиони години. Но все още появата на тези пирамиди остава една загадка, провокираща безброй задълбочени дискусии и противоречия.

Друг куриоз за Антарктида е фактът, че температурата на Антарктическия полуостров през последните години се е покачила с тревожните 2,8 градуса по Целзий. Продължи ли затоплянето с тези бързи темпове, доста възможно е да станем свидетели на „тропически климат“ на Антарктида.

Също така редица слухове твърдят, че „База 211″, масивна станция на нацистите, е всъщност подземен град, разположен в сърцевината на планинска верига без лед. Според геолози, участващи в немската експедиция, по тези земи е имало тревна растителност, която се е появила благодарение на горещи извори и други геотермални източници.

В крайна сметка Антарктида ще остане завинаги една от най-големите и интересни загадки за човечеството, носеща тайнственост и мистериозност.