Spisanie.to

Април 1876 г. – когато Европа ни чу!

„Унищожава се цял народ! Къде? В Европа.

Има ли свидетели? Само един. Кой? Целият свят”

Виктор Юго

 

На 20 април (2 май по нов стил) се навършват 137 г. от Априлското въстание. То концентрира в себе си една голяма част от символите на българското национално-освободително движение – Кървавото писмо на Каблешков, Хвърковатата чета на Бенковски, Райна Княгиня (Попгеоргиева Футекова) и ушитото от нея знаме „Свобода или смърт”, Батак, Перущица, Ботевата чета и Околчица. Често пъти въстанието се разглежда от историците дори като своеобразен връх на българското освободително дело.

На 12 август 1875 г. на общо събрание на БРЦК се взема съдбоносното решение да се вдигне „всеобщо въстание в Българско”. Българските земи са разделени на 4 революционни окръга, водени от апостолите Стефан Стамболов ( I-ви Търновски ), Иларион Драгостинов ( II-ри Сливенски ), Стоян Заимов ( III-ти Врачански ) и Панайот Волов ( IV-ти Пловдивски или Панагюрски ).

Осем месеца по-късно, на 14 април 1876 г. в гористата местност Оборище близо до с.Мечка се провежда събрание от пратеници на 58 селища от IV-ти Панагюрски окръг. След дълги и страстни обсъждания се взема решение въстанието да бъде вдигнато на 1 май с главни огнища Панагюрище, Копривщица, Карлово, Перущица, Батак и Еледжик. Както сега, така и тогава, все ще се намери предател, за да осуети някое добро дело. Изпреварвайки разкритията, Тодор Каблешков на сутринта на 20 април събира другарите си и превзема конака. Първият сигнал е даден! Надигат се последователно селата около Панагюрище. Въстават Батак, Брацигово и Перущица. Много скоро обаче башибозушките орди кърваво потушават въстанието. Само за месец над 30 000 падат убити. Опожарени и ограбени са стотици села и градове.

Априлското въстание има една единствена цел – да извести на Европа, че тук на Балканите има един народ, който иска да счупи вековните окови на робството. Макар и жестоко потушено, въстанието изиграва своята роля. Отзвук има и той е сред цялата европейска демократична общност.

Какви са поуките и резултатите от това въстание? По думите на проф.Андрей Пантев, чрез Априлското въстание българският народ получи един своеобразен исторически шанс. Първо, защото действията на революционната организация там се разбираше като сравнително добра близост с посолства, с онези хора, които можеха да пренесат пред очите на света това събитие. Второ, въстанието избухна в една особена атмосфера, не само в разгара на голямата Балканска криза от 1875-1878 година, но и с идеята, че вече общественото мнение в Европа имаше достатъчно престиж и влияние, за да се намеси в решение на външнополитически въпроси.

Големият резултат, който постига Априлското въстание се изразява в това, че европейската общественост реално и ясно чува българският глас, глас за помощ, глас на непримиримост и желание за свобода!

Симеон Кулиш

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор