Архитектурно-етнографския музей на открито Старият Добрич

Българският фолклор е не просто „емблема“, която ни отличава сред многообразието от културни идентичности в цял свят. Той е „жив организъм“, Слава Богу още дишащ в българската душевност! Той ни представя пред света по различни начини – чрез въздействената сила на музиката и танца, но и с чара на съхранената „недвижима“ материална култура, с която много етнографски комплекси в страната ни все още са притегателни дестинации за туристите.

Наглед подобни по уредба, българските етнографски музеи предлагат една пъстра мозайка от експозиции, представящи материалния бит през вековете на шопи, тракийци, македонци, добруджанци и др. етнографски български групи население. Ако искате да се докоснете до това наследство, добро начало е да започнете от „житницата на България“ –визуализирана в националното ни знаме с „белия цвят“ (най-отгоре). Гр. Добрич е нейният център.

В Архитектурно-етнографския музей на открито (АЕМО) „Старият Добрич“, ще ви посрещне възстановка на добруджанските занаяти от края на ХІХ и началото на ХХ в. сред типично възрожденските каменни улички с варосани, малки и кокетни, едноетажни сгради и белокаменни чешми. Комплексът се намира в центъра на града, на мястото на някогашната Одун чаршия. Изграждането му започва през 1973 г. с цел да се превърне в „архитектурна сре¬да за запазване и съхранение на стари, характерни за региона занаяти“. Около 30 са занаятчийските ателиета, където потомствени майстори работят рамо до рамо със синовете си. Тук са и Регионалният Исторически музей – Добрич, Текке джамия, изложбена зала (с възстановка на училище от ХІХ в.), часовниковата кула – възстановка на оригиналната от ХVІІІ в.

Атракции за туристите са възможностите: да разгледат кулата отвътре, да се насладят на фолклорни представления, да изработят със собствените си ръце предмети с указания на гостоприемните майстори и др.

Сред най-любопитните ателиета в „Старият Добрич“ са тези на почти забравените занаяти – шапкарство, везбарство или книговезство. Шапкарят ще ви посрещне топло, ще ви вземе мерки за шапка, която няма да видите на ничия друга глава, ще ви покаже ценната си ножица, изкована през 1895 г.; везбарят ще ви предложи фини бродерии и шевици, бижута с разноцветни мъниста, ще ви разкаже от кои народни състави са му заръчали да им ушие носии; книговезът ще изработи, подвърже или реставрира книга, като използва различни видове кожи и текстил…

С разнообразни материали привлича и кожарското ателие, там можете да си поръчате всичко – от ново кожухче до нов кожен салон за колата или мотора.

Интересни идеи за подаръци на приятели и за вашите домове ще ви хрумнат още:

– в зографското ателие с ръчно рисувани икони, които да „бдят“ над дома ви;
– в грънчарската работилница „Чупи- купи“ с уникални керамични произведения, направата на които отнема цели 40 дни;
– при майсторите дърворезбари, изработващи дървени миниатюри, мебели, розетки и плетеници за тавани;
– при ковачите, създаващи, рамки за снимки и огледала, прибори за камини, свещници и др.

Друг чар притежава бъчварницата. Изработените в нея бъчви са изключително здрави и съхраняват вино до 50 години. Качеството им се дължи на хубав материал (дъб, акация, черница) и ловки мъжки ръце. Бъчварницата малко наподобява хана на Странджата (от повестта „Немили-недраги на Вазов), защото в нея живо се обсъждат теми от местно, национално, световно значение. Сякаш мирисът на дървесина пробужда духовното пламъче у посетителите.

Тъй като тук е житницата на България, не трябва да забравяме любимата на добричлии геврекчийница, пред която винаги се точат дълги опашки. Единствено в тази малка къщичка можете да опитате специалните добруджански гевреци по стара, пазена в тайна, рецепта, която се предава от майстор на майстор. Точно до нея е бозаджийницата, откъдето – към гевречето можете да прибавите боза, приготвена също по стара българска рецепта. Друг „вкусен“ обект е магазин „Имало едно време“. В него ще намерите био продукти като биволско и краве сирене, прясно изпечен хляб, избрани вина.

След разходката си непременно посетете Кръчмата, където ще ви поднесат традиционни български ястия, или Кафенето, където предлагат турско кафе на пясък и бяло сладко.

Ако загубите представа за времето в автентичната атмосфера на „Старият Добрич“, ще ви приюти Ханът към комплекса. Неповторимо ще се почувствате, когато на другия ден ви събуди звънът на старата часовникова камбана, за да ви върне към сивото ежедневие. Много се надявам той да отброява предстоящите, а не оставащите дни на „Старият Добрич“.

Ако не ценим и поддържаме местата с такъв магичен автентизъм, би ни останала само една обезличена действителност. Време е да осъзнаем, че занаятчиите се борят да подклаждат българщината, и без нашата подкрепа – те един по един, ще „изгаснат“. Много от тях са дипломирани инженери, журналисти, но вместо да практикуват професиите си, са избирали да се борят с жестоката конкуренция на пазара, само и само да оставят културно наследство за всички нас.

А ти с каква чаша пиеш кафето си сутрин? С китайска?

Моята мирише на изпечена глина, защото си я направих с помощта на майсторите в едно от ателиетата на „Старият Добрич“…