Spisanie.to

Балчик – история, туристически атракции и културни събития

В последно време българските морски селища ми приличат на един огромен строеж. Навсякъде е осеяно с хотели и заведения, а плажовете са претъпкани от чадъри. Но тук-там се срещат места, запазили автентичността си – тайнствени, горди, аристократични, романтични. Подобно място е Балчик, наричан още Белият град заради цвета на варовиковите скали, върху които е разположен.

Тук са открити тракийски предмети на възраст над 2000 години, а за елинско присъствие свидетелстват разкритите през 2007 г. основи на храм на Кибела от елинистическата епоха. Според Херодот градът е образуван по времето на мидийския цар Асгиат (царувал 585-550 пр.Хр.). Първоначалното име на древно тракийския и древногръцки полис е Круни, което означава „пролет“ или „извори“. По-късно е прието името Дионисополис в чест на тракийския бог на виното, наричан от елините Дионис. В по-късната Античност селището става част от Римската империя (46 г. сл. Хр.). Издига се нова крепост, която използват и прабългарите след основаването на Първото българско царство, а по време на Второто царство се построява крепостта Карвуна. В края на 14 век градът пада под османска власт и от тогава носи името Балчик.

Въпросът за произхода на името е спорен. Едно от първите предположения за етимологията му е бележка на Х. и К. Шкорпил: „Това име напомва името на владетеля Баликас“, т.е. Балчик произлиза от името Балик (брат на деспот Добротица). Друго предположение (на проф. Ив. Добрев), е че името произлиза от куманската дума баликчик– „градче“. По-вероятно е обаче името да произхожда от турската дума „балчук“, която се превежда като „кал“, „калище“. Турският пътешественик от XVII в. Евлия Челеби сочи като причина за наименованието факта, че едната част на пристанището на града била „само тиня“, предвид стичащите се кални потоци след дъжд.

През 1878 г. руските войски освобождават Балчик, но по време на Междусъюзническата война градът пада под румънска власт. На 21.09.1940 г. градът е освободен с възстановяването на българския суверенитет над Южна Добруджа.

Днес Балчик е съчетание от историческа автентичност, културен живот и модерни туристически атракции. Обиколката му със сигурност трябва да започне от Архитектурно-парковия комплекс „Двореца“. Дворецът е бил лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска (в периода на румънската окупация). Когато територията е отново българска, акад. Даки Йорданов създава Ботаническата градина към комплекса. Тя разполага с най-богатата колекция кактуси и сукуленти на Балканите и в Източна Европа. Дворцовият комплекс предлага възможност за един нетрадиционен тип почивка. Вилите, които някога са били предназначени за гостите на кралицата, сега са превърнати във вилно селище и гостите му имат привилегията да вечерят в кралската трапезария. Предлага се и организиране на сватбени церемонии, които сбъдват детската мечта на всяка жена за приказна сватба на принцеса. Те се извършват в Нимфеума и в параклиса „Стела Марис“.

Храмът на Кибела се намира в центъра на града. Досега археолозите са открили 8 мраморни статуи на богинята-майка и над 18 плочи със запазени старогръцки надписи.
Културно-археологически паметници са средновековните крепостни стени на града и възрожденската църква „Св. Николай Миркилийски“, построена през 1848 г., заедно с килийното училище и старата градска фурна.

Архитектурата на града е привлекателна за туристическия интерес, защото съчетава разнородни елементи – римски квадри, комбинирани с традиционна българска възрожденска стилистика, ориенталски елементи от османската архитектура, преплитащи се с европейски стилове, пренесени от румънската аристокрация. Много къщи са изградени от белия, елегантен и в същото време суров балчишки камък, който придава характерно излъчване на града. Някои от тези къщи си имат собствени истории, всяко камъче по хълмовете ги нашепва.

Времето тук е спряло и все едно не си в България, а в някое средиземноморско селце. Стари къщи, китни дворчета със смокини, нарове, бадеми, олеандър, кипариси, стръмни тесни улични. Слънцето се потапя в морския хоризонт, по белите скали играят розови сенки, зелените клонки се веят от свежия бриз, само светулките нарушават романтично приглушената светлина, градът притихва и се превръща във вълшебен декор, достоен за филмиране. Най-вероятно затова и гости на града са филмови звезди като София Лорен, Оливър Стоун, режисьорите Роман Полански и Франсис Форд Копола (който снима сцени за филма „Младост без младост“ тук).

Градът е домакин на множество културни събития – международни филмови и концертни фестивали, художествени и архитектурни пленери. Едни от известните в града са: детски фестивал „Усмивките на морето“; международните фестивали „Балфест“ (за документални филми), „Филм форум“; „Булгакон“ (на научната фантастика) и „Златен Кан“, „Процес-пространство“ (на изкуствата). Много от събитията се провеждат в комплекс Двореца, който публикува годишен културен календар. Културните изяви в съчетание с романтичната обстановка на енигматичния Бял град галят сетивата на естета у посетителя и оставят у него траен спомен от срещата с прекрасното.

Не знам за вас, но аз от сега си уговарям среща това лято с неповторимия Балчик. Влюбих се от първата си среща с него. Сигурна съм, че и вие бихте. Ако не сте ходили там, опознайте го, потопете се в магията му, отдайте й се…

Мария Джамбова

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :