Spisanie.to

Българската общност във Великобритания

Великобритания винаги е привличала силно голям поток от емигранти от цял свят, а след присъединяването на България в Европейския съюз на 01 януари 2007 г., тя стана една от най-предпочитаните държави за търсене на работа в чужбина и за нашите сънародници. Причините са лесноразбираеми – местоположението й е на територията на Европа, а достъпът до нея е лесен и не изисква голям финансов ресурс. Освен това, страната излиза бързо и стабилно от световната финансова и икономическа криза, и най-важното – от януари 2014 г. свали ограниченията и отвори широко врати за търсещите заетост извън пределите на родината си български граждани.

През изминалата 2014 година броят на емигрантите от България, потърсили място на британския трудов пазар, се е увеличил многозначително. С него нарасна и социалното недоволство във Великобритания от емигрантската политика на правителството. Консервативната партия на британския премиер Дейвид Камерън започна кампания по ограничаване правата на емигрантите от по-бедните страни. Изразяват се мнения, че емигрантите злоупотребяват със социалните помощи, натоварват здравната система и създават жилищен проблем в страната. Все по-нарастваща е популярността на антиимигрантската “Партия за независимост на Обединеното кралство” (ЮКИП), която критикува правителството в липса на мерки за ограничаване на неконтролируемия наплив на чужденци на Острова, което, от своя страна, рефлектира върху размера на заплатите на британските работници и създава условия за недостиг на места в местните училища.

Основните българските емигрантски общности във Великобритания са съсредоточени в Източен Лондон, в Линкълншър – градовете Питърбъро и Бостън, както и на територията на графство Херефордшър. На територията на Обединеното кралство живеят и се трудят над 100 000 българи. Лондон е най-предпочитаният град за живеене и днес около 30 000 българи работят в столицата. Средната им възраст е около 32 години, като по-голямата част от тях са със средно или полувисше образование, а една трета – висшисти. Повечето от тях са имали трудова заетост в България, но недоволство от лошите икономически и социални условия в страната е основният мотив да търсят убежище и по-добри условия на живот на Острова.

Много българи идват тук като берачи на ягоди. Някои пристигат като туристи, с покани от приятели и близки, и търсят възможности за нелегално намиране на работа на място. Не са малко и българите, които очакват да получат социални помощи за децата си, макар да са ги оставили в България. По-голямата част от работещите в Лондон, обаче, се трудят напълно законно – имат временни визи с право на работа или са получили безсрочна виза или британско гражданство. Строителството е основният бранш, в който са заети мъжете, а жените предимно помагат в домакинството или работят като детегледачки.

Жилища в столицата се намират трудно. Българите обикновено наемат стая от къща, като споделят кухня и санитарен възел с други емигранти. Средно наемът варира от 300-400 паунда за самостоятелна стая и 400-500 паунда – за двойна стая. Средната месечна заплата за българите в Лондон е от порядъка на 800 британски лири, или около 1900 български лева, като част от тях те ежемесечно изпращат на близките си в България. Разходите за храна в Лондон са по-малки от тези в България.

За хората, желаещи да се трудят почтено, страната предлага редица възможности, въпреки лошата слава, добили емигрантите ни в резултат на многото просещи нашенци. Нощем в Лондон се открива нелицеприятна и тъжна гледка от спящи по улиците и гарите в спални чували просяци от български произход, предимно роми, с покъщнината им, съхранявана до тях в найлонови чували. Превърнали просията в занаят, денем те протягат ръка за някоя и друга монета, и милозливите британци не могат да подминат гледката, въпреки видимото си възмущение. Оказва се, обаче, че припечеленото на улицата може далеч да надхвърли средната годишна заплата на местните – достигайки до 50 000 британски лири годишно, и то необлагаеми пари. За сравнение, според данни на Бюрото за национална статистика от 2013 г., средната заплата за пълно работно време на британците е в размер на 27 000 паунда годишно.

В резултат на всичко казано дотук, някак звучи нормално британците да изпитват все по-засилващи се страхове, че балканските бедняци и просяци са на път да завладеят страната. За бездомниците е създадена дори специална служба, която да поема грижите за тях и от нея се очаква да намали драстично броя им. Предвиждат се и строги мерки по засилване контрола над емигрантите – напр., ако те са от държави-членки на ЕС, за да имат право да кандидатстват за общински жилища или социални помощи, трябва да са работили поне 4 години на територията на страната, в резултат на покачващото се ниво на безработица сред емигрантите от ЕС в последните години. Друга мярка предвижда тези граждани да имат право на обезщетение за безработица само в рамките на 6 месеца. След изтичане на този срок, ако безработният не докаже усилията си за намиране на работа или не представи направено му предложение за работа пред специална комисия, тя има правомощия да отнеме правото му на пребиваване на Острова.

Ива Иванова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :