Spisanie.to

Уникален паметник на античната архитектура и изкуство

 

Община Ивайловград е забележителна както с красивата природа в района на язовир Ивайловград, така и с културно-историческото си наследство. На територията на общината има няколко защитени територии, най-малката от които е местността „Ликана“, известна още като Царството на орхидеите, тъй като тук се намира единственото открито в България находище на диворастящата орхидея Дремников главопрашник (Cephalanthera epipactoides). Язовир Ивайловград предлага идеални условия за каяк туризъм, риболов и къмпинг.

Сред богатството от културно-исторически забележителности в района важно място заемат долмените край селата Плевун и Железино. Югозападно от Ивайловград се намира крепостта Лютица, известна още с имената „Мраморният град“ и „Цитаделата на Калоян“. Предполага се, че това са останките на споменавания в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX-XVII в.) и архиепископия (XVII-XVIII в.).

Античната вила „Армира“ се откроява като най-богато украсеният частен дом, разкрит по нашите земи от римско време. В писмените извори за българските земи с термина вила се означават обособени центрове на частни или държавни поземлени имения. В днешно време се е утвърдил терминът villa rustica (селска вила), но с уговорката, че се акцентира върху селищната особеност. По-представителните жилища в градовете и в предградията се означават понякога като villa urbana и villa suburbana.

Вилата е построена през втората половина на I век. Била е център на владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия. Била е ремонтирана няколко пъти до IV век, когато е опожарена. Това най-вероятно е станало след битката между римляни и готи при днешен Одрин през 378 г. Още в първоначалния си вид основната сграда е била на два етажа.

Спазен е добре познатия принцип на богатите римски вили от средиземноморски тип, за разделяне на сградата на две: първа част, където външни лица и гости имали достъп и втора част, предназначена само за покоите на собствениците. Веднага след входа била залата за гости, отоплявана с подподово отопление. Много характерен елемент от украсата на вилата е мотивът свастика, който се среща в много варианти, както в ранните черно-бели мозайки, така и в по-късните цветни.

В началото на II век във вилата започва ремонт и мащабна украса с мрамори. Дъното на басейна било повдигнато и изцяло облицовано с мрамор. Между парапетите били издигнати стилизирани изображения на бог Хермес, познати като херми. Срещат се и образи на Сатир, Силен, Пан. Заедно с образите на Горгоната Медуза те са били символи-закрилници на дома и фамилията.

При ремонта, с тънък декориран мрамор е облицован целия първи етаж. Почти всички подове от периода са с цветна мозайка. Най-интересна е в спалнята на собственика – изображение на него и на двете му невръстни деца – момиче и момче. В началото на III век е била построена нова, огромна зала за гости, подът на която е с мозайка, изобразяваща медальон с глава на Горгоната Медуза.

Голямата могила до село Свирачи, която се намира на 6 км югозападно от Ивайловград, най-вероятно е била предназначена за някои от първите собственици на вилата. В нея е била погребана млада, около 20-25 годишна жена, със знатен тракийски произход, най-вероятно съпруга или дъщеря на тогавашния обитател на вилата.

В гроба, датиран от края на I или първата четвърт на II век, са намерени много бронзови, мраморни, глинени и стъклени съдове, но също така и амулети, които сочат, че починалата е била и жрица, най-вероятно на Дионис. До могилата са намерени и останките от две антични коли, едната – богато украсена, а другата – обикновена. В насипа на могилата се открива един по-късен гроб на дете и още един, отново на дете – в основата на могилата (в нейната югозападна част).

Античната вила „Армира“ се намира на 4 км югозападно от Ивайловград. Археологическите проучвания са проведени под научното ръководство на ст.н.с. д-р Янка Младенова, а по-късно и от ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт, с музей при БАН. На място, от беседа с квалифициран служител, се научават интересни факти за вилата и усилията да бъде запазена.

Силвия Станева

1 коментар

  • България има прекрасни древни паметници, които не бих казал, че отстъпват на древногръцките. Обаче кой платежоспособен и културен турист от богатите държави в света е чувал за тях?

    Няма и да чуе, докато държавата не почне да прави смислени рекламни кампании ориентирани към исторически туризъм, от който хич не се печели малко. Справка приходите от туризъм на Гърция.

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :