Вила Армира

Уникален паметник на античната архитектура и изкуство

Община Ивайловград е забележителна както с красивата природа в района на язовир Ивайловград, така и с културно-историческото си наследство. На територията на общината има няколко защитени територии, най-малката от които е местността „Ликана“, известна още като Царството на орхидеите, тъй като тук се намира единственото открито в България находище на диворастящата орхидея Дремников главопрашник (Cephalanthera epipactoides). Язовир Ивайловград предлага идеални условия за каяк туризъм, риболов и къмпинг.

Сред богатството от културно-исторически забележителности в района важно място заемат долмените край селата Плевун и Железино. Югозападно от Ивайловград се намира крепостта Лютица, известна още с имената „Мраморният град“ и „Цитаделата на Калоян“. Предполага се, че това са останките на споменавания в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX-XVII в.) и архиепископия (XVII-XVIII в.).

Античната вила „Армира“ се откроява като най-богато украсеният частен дом, разкрит по нашите земи от римско време. В писмените извори за българските земи с термина вила се означават обособени центрове на частни или държавни поземлени имения. В днешно време се е утвърдил терминът villa rustica (селска вила), но с уговорката, че се акцентира върху селищната особеност. По-представителните жилища в градовете и в предградията се означават понякога като villa urbana и villa suburbana.

Вилата е построена през втората половина на I век. Била е център на владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия. Била е ремонтирана няколко пъти до IV век, когато е опожарена. Това най-вероятно е станало след битката между римляни и готи при днешен Одрин през 378 г. Още в първоначалния си вид основната сграда е била на два етажа.

Спазен е добре познатия принцип на богатите римски вили от средиземноморски тип, за разделяне на сградата на две: първа част, където външни лица и гости имали достъп и втора част, предназначена само за покоите на собствениците. Веднага след входа била залата за гости, отоплявана с подподово отопление. Много характерен елемент от украсата на вилата е мотивът свастика, който се среща в много варианти, както в ранните черно-бели мозайки, така и в по-късните цветни.

В началото на II век във вилата започва ремонт и мащабна украса с мрамори. Дъното на басейна било повдигнато и изцяло облицовано с мрамор. Между парапетите били издигнати стилизирани изображения на бог Хермес, познати като херми. Срещат се и образи на Сатир, Силен, Пан. Заедно с образите на Горгоната Медуза те са били символи-закрилници на дома и фамилията.

При ремонта, с тънък декориран мрамор е облицован целия първи етаж. Почти всички подове от периода са с цветна мозайка. Най-интересна е в спалнята на собственика – изображение на него и на двете му невръстни деца – момиче и момче. В началото на III век е била построена нова, огромна зала за гости, подът на която е с мозайка, изобразяваща медальон с глава на Горгоната Медуза.

Голямата могила до село Свирачи, която се намира на 6 км югозападно от Ивайловград, най-вероятно е била предназначена за някои от първите собственици на вилата. В нея е била погребана млада, около 20-25 годишна жена, със знатен тракийски произход, най-вероятно съпруга или дъщеря на тогавашния обитател на вилата.

В гроба, датиран от края на I или първата четвърт на II век, са намерени много бронзови, мраморни, глинени и стъклени съдове, но също така и амулети, които сочат, че починалата е била и жрица, най-вероятно на Дионис. До могилата са намерени и останките от две антични коли, едната – богато украсена, а другата – обикновена. В насипа на могилата се открива един по-късен гроб на дете и още един, отново на дете – в основата на могилата (в нейната югозападна част).

Античната вила „Армира“ се намира на 4 км югозападно от Ивайловград. Археологическите проучвания са проведени под научното ръководство на ст.н.с. д-р Янка Младенова, а по-късно и от ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт, с музей при БАН. На място, от беседа с квалифициран служител, се научават интересни факти за вилата и усилията да бъде запазена.