Spisanie.to

Владимир Попов – Лицата на историята

Както той сам казва за себе си: „Винаги съм бил в добри взаимоотношения със студентските маси.“ И наистина, оказва няма друг преподавател, който е влязъл толкова надълбоко, под кожите на студентите. Порових за него в интернет, но се оказа че липсва негова пълна биография, а най-често показвания от Гугъл резултат е заглавието на капиталния му труд „История на Стария свят“.

Попов е роден в русенското село Тетово, в разгара на Втората Световна война. Той обича да се шегува с рождената си дата, гордо заявявайки, че на 21 април са случили две важни събития: основаването на Рим и неговата поява на белия свят. Като ученик е сред първенците на випуска. Разбира се, весели издънки не липсват. Владо Попов е наказван за отговора си в час по литература, при анализ на романа „Тютюн“ от Димитър Димов. На въпрос на учителката, кои от героите са му най-симпатични, нашият храбър ученик, гордо заявява: „нацистките офицери“. Но простъпката му, скоро е простена и пътят му към върховете на образователната система продължава.

Завършва гимназията „Баба Тонка“, най-елитната в Русе, а сетне го зове военния дълг към родината, но не го взимат в казармата, поради здравословните му проблеми. Следва образоването в университет. И естествено, избора пада върху първото българско висше училище – Софийския университет, защото през 60-те няма българска алтернативна школа, подготвяща специалисти в областта на хуманитарните науки. И от тук тръгват проблемите му. Владимир Попов взима две години за една накрая на обучението си и с това се набива в очите на конкурентите си за асистентско място. А по онези времена, комунистическата агентура се развива с изключително бързи темпове и доносници не липсват, още повече агенти, натоварени с подривна дейност, развивана спрямо определени лица и институции. От начало червените ченгета не пречат сериозно на младия, вече завършен специалист по Стара история, но в зенита на кариерата му, успяват да окажат съществен отпор на позитивните му начинания.

Младият учен печели конкурс за асистентско място в новооткрития Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1965 г. От първата академична година, в която е открит ИФ до последната 2012-та Попов неименно води лекции и упражнения в университета. През 4-те си десетилетия, и малко отгоре, в които се развива кариерата му, преподава паралелно в Софийския университет. И петте поколения, които е образовал, са му благодарни за положения труд, неистовия работохолизъм, енергията и страстта, с които преподава.

Трудът му се отплаща и през 70-те кара две специализации в Сорбоната, в Париж. Като беден студент, получаващ българска стипендия, се развлича, разглеждайки експозициите на Лувър, в дните за безплатни посещения. Попов изнася доклади на международни научни конференции, като по-голямата част от материалите му са посветени на хетското законодателство. Обучението във Франция го доизгражда като учен и днес той е единственият специалист в България, разчитащ хетското клинописно писмо. Освен това е почетен професор на Сорбоната и част от рицарски орден. Владимир Попов е единственият чужденец, приет във френската рицарска общност.

У нас, далеч не се радва на подобна почит. Преподавателят си спомни по време на лекция, изнесена пред нас, група магистри, че вечерята му със студентка, избрала да изследва професионално дебрите на античната история, е провалена от агенти на ДС. За да му спретнат компромат, с който да го направят щатен сътрудник или да му извият ръцете до край, поставяйки го в подчинение. Но хитрият, мъдър историк измъква момичето през задния изход на ресторанта и сам се качва в такси с друга, за да отвлече вниманието на агентите, които тръгват след него. Като разбират измамата, съгледвачите си тръгват, вбесени от дързостта на нашия човек и повече не повтарят опита да му скроят шапка.

Но бедите за любимия на поколения студенти преподавател продължават. На няколко пъти му е отказвано присъждането на научната степен професор, с политически мотиви. По време на смутното време след промените, доц. Попов става областен управител на Ловешка област, избран от листата на СДС. Мандатът му съвпада с управлението на Жан Виденов и Попов става пряк участник във „Виденовата зима“, но от другата страна на барикадата, не тази на гневните тълпи, рушащи Парламента. И накрая сам се отказва, осъзнавайки че сам не може да се пребори с корупцията и присвояването на държавни активи. През следващите години ерудитът не спира да преподава и пренаписва трудовете си „История на Древния Изток“ и „История на Древна Елада“.

Такива истории около нашия любим преподавател Владимир Попов! А на него му предстои да напише продължението на „История на Стария свят“. Първият том съдържа разказ за миналото на средиземноморските цивилизации, до падането на Западната Римска империя и единствената цялостна история на Древния свят, написана на български език. А вторият е замислен като предположение на историка, как би се развил живота, ако Александър Велики не бе извършил своя поход, Нерон не беше изпепелил Рим и някои от най-великите мъже не се бяха родили. Към алтернативния прочит на  историята,  днес се стремят най-изтъкнатите специалисти. Вече сме ви разказвали за Жак льо Гоф и неговата малка история на Европа. За да бъде допуснат читателя до света на гениалните историци, чувството за хумор е повече от задължително. А Попов възпита в нас, неговите студенти, умението да се надсмиваме над преходните процеси в мъртвата и живата политика.

Пожелавам му да не губи желание за работа и да довърши делото на живота си – втория том от неговата История!

Мая Джамбазова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :