Spisanie.to

В памет на Георги Бакалов

Два месеца след смъртта на Георги Бакалов, всички забравиха за него.А той беше един от най-добрите византинисти и богослови у нас, но потъна в забвение, заклеймен, заради агентурното си минало. При някои бързо се забрави за съпричастността им към тогавашната власт. Напр. Аксиния Джурова по собствено желание става щатен сътрудник, а през 80-те, заедно с Карло Луканов организира свалянето на Тодор Живков. Но днес няма спомен за подривната й дейност и т.нар. научен елит възхвалява постиженията й в областта на старобългаристиката. Други, като Вера Мутафчиева бяха разпнати, заради съпричастността им към тогавашното разузнаване. Бакалов е по средата, между мълчанието и озлоблението на тълпата към личността му, заради извършваната от него дейност за ДС.

Да си спомним за учителя на поколения историци с добро! Бакалов е роден на 15 май 1943 г. в гр. Гоце Делчев. През 1971 г. завършва ИФ на СУ. От 1975 г. е сътрудник в Института по Балканистика при БАН. През същата година става редовен асистент в Историческия факултет на Софийския университет. Следва защита на докторска дисертация на тема: „Титулатурата на средновековните български владетели и елементите на византийската титуларна традиция“, успешно изпълнена в 1981 г. На следващата, 1982 г. става титуляр по дисциплината История на Византия – областта, в която има най-голям научен принос. Само след 3 години Бакалов се хабилитира като доцент, а от 1995 г. е професор в същото направление. Историкът допълва биографията си с лекции по още три курса: Въведение в християнството, Римо-византийската монархия и Въведение във византийската култура.

Най-съдържателния му труд е „Византия. Лекционен курс“. Темите в монографията са фокусирани основно върху: ролята на християнството в ромейската държава, управлението на Юстиниан Велики, византийската доктрина за властта, развитие на културата в Източно Римската империя (образование, функции на града в държавната система, ежедневието на византийците). Капиталния труд на Бакалов е отпечатан с епиграма: „На светлата памет на моите родители Елена и Петър Бакалови“.

За много от колегите му Бакалов си остава доносника, който ги клепа пред репресивните органи на държавната власт, но студентите са неутрални към неговото минало. Слушалите негови лекции, го определят като ерудит, отворил им вратите към необятната история на Византия.

Мая Джамбазова

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :