Spisanie.to

Гръцките богове и ценностите на древна Гърция

Легендите за широко известните днес гръцки богове възникват в областите на днешна европейска Гърция, по островите по Егейския архипелаг и гръцките колонии по западното крайбрежие на Мала Азия. Постепенно се сливат в обща система и достигат до съвремието, вплетени в древни епични произведения като „Илиада“ и „Одиеся“ на Омир, „Теогония“ на Хезиод и др. За божествата, които са почитали древните елини е изградена цяла генеалогия, която описва произхода, особеностите и силите на всяко от тях.

Гръцката митология поставя в началото Хаосът, който се описва като безкрайна и непрогледна бездна. От самото сърце на тази мрак се ражда Гея (земята), която става „подът“ на света и женското начало. След Гея се ражда първичният или „старият Ерос“, който е подтик и порив към създаването на света – тя е сама и сама зачева и ражда из недрата си Уран (небето), който е равен на нея по големина и я покрива цялата, и се явява мъжкото начало. Уран и Гея създават ново потомство – шестте титани и шестте им сестри – титанидите. Деца на тази първа двойка са и първите три еднооки циклопа – Бронт, Стероп и Арг, и тримата страшни с огромната си сила сторъки великани (хекатонхейри).

Тези първи божества обитават утробата на Гея, понеже Уран, стоейки неизменно над нея и притиснат постоянно в нея, не им е оставил място. С помощта на Гея, Кронос, най-малкият от титаните, ранява тежко баща си, който е отдръпва и оставя така пространството между земята и небето. По този начин, с помощта на титаните и Гея, Кронос установява своята власт и оковава във вериги циклопите и хекатонхейрите.

Междувременно Хаосът ражда още Ереб – абсолютната тъмнина и свое продължение, и Нюкс – нощта. Нюкс, подобно на Гея, също ражда сама свои деца – Етер, сияйната искряща светлина и противоположна на Ереб, и Химера, дневната светлина. На земята денят и нощта се сменят, докато сияйната светлина се установява на Олимп, където обитават боговете победители, а Ереб – в Тартара, където са изхвърлени победените божества.

От капките на раненият Уран се раждат Ериниите – богините на възмездието, глождещата съвест и отмъщението, и жадните за сражения и кръв гиганти и подобните на тях в жаждата им Мелии – нимфите на дървото ясен. От смесеното с морската пяна Ураново семе се ражда Афродита, а с нея се свързва появата на Ерос, Химер и Ерида или любовта, копнежа и раздора.

От връзката на Кронос с титанидата Рея се раждат, редица божества, които Кронос поглъща, понеже му е предсказано, че негов син ще му отнеме властта. Рея, не без съветите на Гея, успява да скрие най-малкия син Зевс. Когато Зевс възмъжава със специална билка успява да накара Кронос да повърне погълнатите му братя и сестри – Хера, Посейдон, Деметра, Хадес и Хестия. С тях и с помощта на освободените циклопи и сторъки великани Зевс побеждава баща си и титаните. Огромна роля имали мълниите, които тримата циклопи с помощта на Гея изготвят за Зевс.

Следващите големи сражения на Завс били със страховития Тифон, син на Гея и Хаоса и гигантите, родени от кръвта на Уран. След тези две победи, още перипетии и хитрости, проявени от Зевс, бил установен порядъкът, при който част от боговете царували на Олимп, а други били затворени в тъмния Тартар.

Зевс, за разлика от Кронос, се опитал да изгради един справедлив ред, при който се отнесъл с уважение към своите помощници и разпределил сферите на влияние на олимпийските богове – Посейдон, владеел моретата, Атина обладавала мъдростта и тактиката, Арес бил бог на войната, Артемида на лова и плодородието, Хефест владеел огъня и занаятите, Аполон – медицината и музиката, Хермес бил бог на пастирите и пътешествениците, Афродита на красотата и любовта, Хера на верността, Хестия – на домашното огнище и др.

Въпреки всички страсти и човешки слабости, които постоянно проявявали боговете, редът, който установява Зевс има своето отношение към чувството на древния елин за всемира. Касае се именно за здраво вкорененото виждане, че светът е законоустроен и под определен ненарушим порядък, над който бдят и боговете. Това убеждение е във връзка с ценностната система на тогавашния човек, описана в триадата: мъжество, храброст, умереност, които са добродетели не сами за себе си или в индивидуален план, а винаги в отношение с уредбата на обществения ред.

С други думи тези ценности са добродетели като качества на личността, за да бъде полезна за общото благо на града – държава (полиса) – центърът на древноелинското общество. Примерите от гръцката митология, включително и отношенията между боговете утвърждават този светоглед. Много добра илюстрация за това е Тифон, който е противоположен на Зевс и заплашва да върне света към хаоса, от който със своята уредба се стреми да го избави Зевс.

Времето обаче показало, че древният грък, неспособен да реши редица проблеми, бил изкушен от мисълта, че те са естествен продукт на гигантския организъм на света и като такива имат своето закономерно място. Това е и една от причините за постепенното слизане на гръцките богове от пиедестала, на който са били поставени.

Георги Канев

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :