Най-големият и изпълнен с история град в Турция е Истанбул. Мегаполисът започва своето съществуване през 660 г. Вековната му история е спотаена тихо зад стените на запазените до днес дворци в града. Днес те са превърнати в музеи, където грижливо се съхранява тяхното минало.
Най-известният дворец е т.нар. „Топкапъ“. Бил е построен през 1460 г. и отначало се е наричал „ Сарай Джедит“, но е назван от народа като „ Топкапъ“, заради големите топове пред главната му порта. Дворецът се простира на 700 000 кв.м. площ. От три страни, крепостните му стени се къпят от водите на Босфора. Разполага с няколко големи двора, които включват султанските покои, където са живели султанът и семейството му; харемът, който е бил обитаван от наложниците на султана и където са се учили да пишат, четат и танцуват; кухните, в които сега се съхраняват големи султански колекции от сребро, кристал и порцелан; залите за аудиенция и невероятно красивите градини. Библиотеката в двореца е основната му част. Тук се съхранява и неговата история. През XIX век , „Топкапъ“ е обявен за музей, а тогавашният султан Абдул Хамид I се мести в новопостроения дворец с европейски привкус – „Долмабахче“.
Това, което прави силно впечатление, още с влизането в централната зала на двореца „Долмабахче“, е най-големият в света полилей. Той е направен със 750 крушки и тежи 4,5 тона. В южната страна на сарая се намират приемните стаи, а в северната – спалните. Султанът не е пестил при обзавеждането. Всичко е направено от кристал – дори едно от стълбищата, от злато и от сребро. Тук е живял и починал и основателят на турската държава – Мустафа Кемал Ататюрк.
Друг забележителен дворец, намиращ се в азиатската част на Истанбул и построен през XIX век от султан Абдул Азис е „ Бейлербей“. Той е бил използван за лятна резиденция, където отсядали най-изтъкнатите гости на султана от други страни.
„ Бейлербей“ е строен над 5 години и за направата му е използван бял мрамор. Дворецът има квадратна форма и е с лице към Босфора, от където се открива една красива и спокойна природна картина. Разделен е условно на две части : в едната се живеели мъжете, а в другата част – жените. През този век е било модерно да се строят фонтани и шадравани вътре в помещенията. На такива може да се нагледате в този сарай. Ще останете възхитени и от цветните му тераси, в които има разнообразие от много красиви цветя. А в изящните дворцови градини, освен тихите алеи, по които да се разхождате, ще видите и т.нар. павилиони, където султаните си пиели чая със своите гости.
Един от последните дворци на султаните е „ Йълдъз Сараи“. Построен е през XIX век от Абдул Хамид II и е използван за почивка. Това всъщност е цял дворцов комплекс, който включва самият дворец, театър, опера, джамия, държавни сгради, спиращи дъха градини с цветя от цял свят и павилиони. Силно отличаващ се от другите павилиони е „Шале“. Представлява сграда на 3 етажа от дърво и камък. „Шале“ е посрещал гостите на султана с изтънчена изящност и очарование. Гледката към Босфора, която им я предлагал, ги е оставяла без дъх.
В средата на XIX век, султан Абдул Меджид I, нарежда да му бъде построен дворец, който да ползва за лятна резиденция. Така се появява и „ Гьоксу“. Състои се от 2 етажа и сутерен, обзаведени модерно и красиво. Той е много по-малък от другите дворци, но неговото предназначение е било да посреща гости по време на лов или за кратка почивка.
„Айналъ кавак“ или „Огледалната топола“ е също малък дворец, построен само за почивка. Името му идва от многото огледала в него, внесени от Венеция.
Използван за официални церемонии е бил дворецът „ Ихламур“. Наречен е така, заради неговите красиви градини и липите в тях. Тук по време на празненства са отсядали султанът и неговата свита.
Малките дворци или т.нар. павилиони като Малта, Маслак и Порта Лимонлу са построени от султан Абдул Азис, за да служат като ловни хижи. Днес Маслак и Порта Лимонлу са кафенета, а Малта – ресторант.
В Истанбул може да видите и останките на два византийски двореца. Това са Буколеон и Влахерна. Смята се, че Буколеон е изграден от Теодосий II и Юстиниан през V век, в чест на персийския принц Ормизд. Дворецът е плячкосан през 1204 г. от кръстоносците. По –късно той е изоставен и през годините започва да се руши. Останала запазена малка част от него, която на 80 % е унищожена през 1873 г., когато започна да се строи ж.п. линия. Сега може да се видят само руини, които загатват за неговото съществуване.
В северозападната част на Истанбул се намират останките на Влахернския дворец, който е бил ромейска императорска резиденция. Построен около 500 г. и дострояван през времето от императорите на династията Комнини. Дворецът е служил като място за отдих на императора, а когато Алексий I Комнин се премества от Свещения дворец в този, Влахерна вече добива първостепенни функции.
Днес от него се останали само руини.
Изживейте своята разходка в миналото на Истанбул като посетите неговите забележителни дворци!
добави коментар