Демир баба теке – християнско и мюсюлманско средище

Село Свещари се намира в североизточна България, в близост до гр. Исперих. Само по себе си населеното място не е с нищо по-различно от всяко друго село в страната.

Интерес представлява обаче резервата Сборяново, който се намира съвсем близо до него. Това е историко-археологически резерват, част от Стоте национални туристически обекта. В него са включени различни културни паметници, сред които са Свещарската гробница и светилището Демир баба теке.

Гробницата е защитена от ЮНЕСКО. Открита е през 1982 г. Датира от 3 в. пр. Хр. Тя представлява много добре запазен тракийски паметник. Архитектурата й, както и богатата украса, говорят за политическата власт на владетеля.

Друга забележителност е Демир баба теке – тюрбе, построено през 16в. Тюрбетата представляват гробници на значими личности. Обикновено са шестоъгълни или осмоъгълни малки помещения. В тях се поставя ковчег, който най-често е символичен, а тленните останки обикновено се разполагат под него. Демир баба теке (Гроба на Железния баща) е седмоъгълна сграда. В центъра й е поставен ковчегът на Демир баба. Покрит е със забрадки, а под него се вярва, че е погребано тялото на мюсюлманския светец, живял през 16 в. Част от стените на гробницата са изрисувани със стенописи. На една от тях се намира и неговото изображение.

Гробницата е построена в долина и е преградена с дебела каменна стена. Зад стената има стара сграда и лечебен извор.

Демир баба теке е средище на езически традиции, мюсюлманска почит и християнска вяра. Но това не е пространство на сблъсък на религиите, а напротив – на обединение им. Християните идват тук на Гергьовден, палят свещи и се молят за здраве, защото вярват, че някога тук е съществувал манастирът „Св. Георги“. Според легендата Железния баща съвсем сам издялал този манастир от една скала. Той бил Великан над всички великани – силен и с необикновени способности. Живял векове наред. Всички от околностите го обичали и почитали. Но когато започнало турското нашествие по Балканите, султан Мурад го пленил.

След много, много години, около 16в., по тези земи дошъл Хасан Пехливан баба. Според мюсюлманската легенда той е предводител на стотици алиани (мюсюлмани), които през 16в. се заселили в Лудогорието. Представен е като духовен водач и лечител. В последствие бил обявен за светец.

Много от легендите за Железния баща се приписали на него. Нарекъл се Демир (Железен). Когато починал, му построили седмоъгълна гробница. Изсекли образа на св. Георги, за да е всеизвестно, че той е приемник на славата на Железния баща. Така на всеки Гергьовден мюсюлмани и християни се събират заедно на това място.

Вярва се, че изворът, който се намира в тюрбето, е лечебен. Населението тук разказва, че някога, преди няколко столетия, настъпила голяма суша по тези земи. Хората ежедневно отправяли молитви за дъжд. Демир баба чул молитвата на хората, бръкнал с ръка в скалата, пробил я и от там бликнала вода. До ден днешен изворчето там се нарича Пет пръста. Независимо от това как чешмата се е появила тук, хората вярват, че водата притежава магическо въздействие. Достатъчно е само човек да измие лицето и ръцете си с нея.

В тюрбето се изпълняват още няколко ритуала – почти всички за здраве.

Според местните, който успее да преминаване по пътеката на изпитанието, ще е здрав през цялата година. Тази пътека представлява тясно каменно стълбище, обвито около едната стена на гробницата. Изкачването му обаче не е никак лесно, защото първите няколко стъпала не са изградени.

Едно от местните поверия за „очите на вещицата“ е, че който успее да ги улучи, ще се сдобие с мъжка рожба. Те представляват два малки кръга, издялкани в самата стена, която обгражда тюрбето. А самото „избождане“ се извършва обикновено от мъж или момче по следния начин: затваря очи и така, вървейки към стената, се опитва с двата си показалеца да ги улучи.

Самото тюрбе е разположено в долина, до която водят десетки стъпала. Те образуват пътечка сред гората, намираща се над тюрбето. Слизайки към гроба, както и изкачвайки се по пътя обратно, човек не може да не забележи стотиците или дори хиляди парцалчета, завързани за клоните на дръвчетата. Хората вярват, че ако тук си пожелаят нещо и завържат откъснато парче от дрехата си, желанието им ще се сбъдне. Мястото е пример за това, че понякога вярата е над религията. Независимо от вероизповеданието си, мюсюлмани и християни се молят заедно – всеки на своя си Бог, и заедно изпълняват различни ритуали, за да имат здраве, изцеление или благоденствие.