Spisanie.to

Дряновският манастир – от Палеолита до наши дни

Историята е основен стожер, около който се гради националната идентичност и чувството за принадлежност на един народ. Древна и богата на възходи и падения, българската история винаги е била любима тема и повод българите да се гордеят със своята малка, но достолепна страна. Въпреки това, има много места в България, знанията за които си остават само в научните среди и специализираните исторически издания.

Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил” е утвърдена туристическа дестинация, един от 100-те национални туристически обекта, обявени от българския туристически съюз. Част от неговата история „съхранява” и „разказва” музейната експозиция „Археология и възраждане”, разположена в пределите на манастира.

Ето и самата история…

Находките, открити в района на манастирската клисураса, са над 6000 и свидетелстват, че по тези места е имало живот още през праисторическата епоха. Двете пещери, разположени в скалите над манастира, са били дом и убежище за хора, живели преди десетки хиляди години. По време на разкопките в пещерите, правени неколкократно от различни експедиции, са открити глинени фрагменти и съдове, шила от кости, предмети, изработени от рога на добитък, първобитни огнища. Фактът, че не са открити никакви метални предмети и допълнително направените проучвания, карат учените да смятат, че тук е имало хора още през епохата на Палеолита.

Според археолозите, обитателите на пещерите при Дряновския манастир от преди 50 хиляди години са едни от първите заселници в Европа и най-ранни представители на човешката раса. Подобни останки са открити в общо 5 пещери в България. В голямата пещера, наречена „Андъка”, са намерени много следи и останки на животни – пещерен елен, див кон, носорог, хиена и пещерна мечка с размери над 3 метра, чиито челюсти днес са изложени в музей в Англия.

Следи от древни култури по този край има и от медно-каменната и бронзовата епоха, както и от Античността, когато тези поселения са били тракийски. На хълма над Дряновския манастир лежат останки на тракийска крепост, известна с името „Града”, която, според някои историци, била най-голямата на Балканския полуостров и служила като главен опорен пункт срещу нашествия от варварски племена. След траките, крепостта остава наследство на римляни, византийци, славяни и българи. Данните сочат, че за последно е разрушавана от византийците, когато цар на българите бил Петър, син на Симеон Велики. Но веднага след победата на търновските братя Асеневци, крепостта е възстановена и става важен център за Второто българско царство.

Тезата, че тази местност е била болярско владение, има и своите противници, тъй като конкретни доказателства не са останали. Други пък поставят въпроса случайни ли са наименуванията на околните селища, известни от стари времена – Царовището, Калето, Царева Ливада. Голяма част от махалите и селцата наоколо носят имена с кумански произход – Саласука, Балалея, Каломен, Илинеци, Шушня, Кумановци, Куманите, Кашенци и др. Известен факт е близостта на царете Асен и Калоян с куманите, които били верни слуги на царското семейство, а и жената на Калоян също била куманка.

Създаването на Дряновския манастир също е дело, което се приписва на Асеневци. Най-почитаният от тях светец бил Архангел Михаил, чието име носи и светата обител.

През бурните времена на войни и битки манастирът е опожаряван и разрушаван неколкократно. За първи път това става през 1393 година, когато турските отряди обсаждат и разгромяват столицата Търново. Освен свободата, османските поробители отнемат и духовните светилища на българите. През XVI век обителта е изградена и действаща за кратко, след което е разрушена отново. В края на XVII век с общи усилия упоритите дряновци успяват да издигнат Дряновския манастир за трети път. За дейността му се споменава в поменик на Хилендарския манастир в Света гора. В него са описани имената и работата на монасите, служили в манастира. Според ръкописа монашеските скитове, които били 7 на брой, биват унищожени от турците и разпръснати по скалите в околността.

Има твърдения, че някои от ценностите на обителта и днес стоят скрити в близките покрайнини. От години манастирската клисура представлява интерес за иманяри и търсачи на силни усещания, които смятат, че около Дряновския манастир има подземни скривалища и тунели. Посветени в тайната за тяхното съществуване били само неколцина монаси, които трябвало да пазят скритото съкровище. Дали наистина тези хранилища съществуват, или са плод на нечия фантазия остава загадка.

Манастирът е разрушаван още два пъти по времето на кърджалиите и през Априлското въстание. Тук през 1876 година е обсадена четата на поп Харитон и Бачо Киро. След тежка битка българският отряд е победен, църквите разграбени и опожарени, а земята на това свято място – пропита с кръвта на четниците. До днес този разгром над смелите ни предци се помни и се отбелязва тържествено всяка година в средата на месец май. Представители на артистични групи от цялата страна пресъздават паметната битка, след което армията отдава чест с тържествен митинг-заря.

Крепител на духовността и традициите, през Османското робство Дряновският манастир е голям книжовен център с богата библиотека. През 1876 година целият набор от книги е опожарен. От книгохранилището, което, според тогавашния игумен Пахомий, притежавало “четири кола книги църковни, с всичкия си такъм, и една кола рукопис” не останало нищо, освен единичнични издания, които служителите държали в себе си. Ценно библиографско издание е “дряновският препис” на Паисиевата История славянобългарска. Намерен в Дряновския манастир, днес този препис се съхранява в московската Държавната библиотека “В. И. Ленин”, известен като “Венелинов препис”. Той бил преписан по препоръка на будния възрожденски деец Васил Априлов от друг препис, за да се изпрати в Москва на Юрий Венелин.

Изграден за последен път след Освобождението, манастирът добива сегашния си вид. Светата обител е вече не само място за молитва и опрощение, а символ на епичното минало на българите. В памет на загиналите въстаници е издигнат мавзолей – костница, който днес представлява интерес за стотици туристи.

С името на един от водачите на въстанието пък е назована пещерата “Бачо Киро”. Това е първата благоустроена пещера в България, която през 1962 г. е обявена за природна забележителност. Отворена за посещения целогодишно, тя предлага на своите “гости” красиви гледки и причудливи форми на сталактити, сталагмити и сталактони. Придружени от квалифицираните екскурзоводи на пещерата, посетителите могат да избират между къс и дълъг маршрут. Освен “Бачо Киро”, почитателите на спелеотуризма могат да посетят и неосветените пещери “Андъка” и “Извора”.

В района на Дряновския манастир, върху малко живописно островче, където реките “Андъка” и “Дряновска” събират водите си, се намира атракционното съоръжение “Приключенският остров”. Уникалната въжена градина представлява система от различно построени висящи мостове, които свързват по-голяма или по-малка група дървета.

Възможностите, които това място предлага на туристите, не свършват до тук. Любителите на екстремни спортове могат да покачат адреналина си със скално катерене или парапланеризъм. Риболовът, плуването, колоезденето и разходката по обособени екомаршрути също са предпочитани занимания в тази местност. Гостите на Дряновския манастир могат да отседнат в хотел, почивна станция, хижа или къмпинг, както и да опитат традиционни български ястия в местните гостилници.

Диляна Джеджева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор