Ермитажът в Санкт Петербург – удивителна културна история и котки пазители

Ермитажът – един от най-големите и известни музеи в света, със своята огромна колекция от над 3 милиона произведения на изкуството, чества през 2014 година 250 – годишнината от своето създаване. Разположен в сърцето на Санкт Петербург, между река Нева и Дворцовия площад, музеят е пазител на световната култура от античността до наши дни.

Основан в средата на 18ти век от императрица Екатерина Велика, днес музеят се помещава в няколко исторически здания, представляващи уникални архитектурни паметници на културата – Зимния дворец, Малкия Ермитаж, Големия Ермитаж, Новия Ермитаж, Ермитажния театър, Меншиковския дворец и сградата на Главния щаб, заемащи обща площ от 127 478 кв.м. Централно място в музейния комплекс заема Зимният дворец – официална резиденция на руските императори до 1917г.

Историята на Ермитажа започва през далечната 1764г., когато към Зимния дворец, строен в годините 1754-1762, е изградена пристройка, която да служи като място за уединение на императрицата, нареченo Малкия Ермитаж (в превод от френски език – „уединено място“). Именно там Екатерина II помества първата си колекция от 225 картини, придобита в резултат на погасяване на дълг към руската хазна. Длъжникът е берлинският търговец Йохан Гоцковски, събирал тази колекция за пруския крал Фридрих II в продължение на дълги години. Сред картините са предимно шедьоври на майстори от холандско-фламандската школа от 17ти век – Рембранд, Рубенс и Ван Дайк, като безспорно за най-ценни произведения са считани „Портрет на млад мъж с ръкавица“ на Франс Халс и „Безделниците“ на Ян Стийн. Първоначално картините в Малкия Ермитаж са достояние единствено на императрицата и тесен кръг от приближени на императорския двор.

Макар интересът на Екатерина Велика към изкуството да се поражда като типичен за времето си стремеж към притежание на произведения на изкуството, завладял европейските монарси през 18ти век, императрицата постепенно се превръща в страстен колекционер и ценител на изкуството. Тя поставя началото на една важна за бъдещите руски монарси традиция, а именно да съхраняват и допълват колекцията на музея с ценни експонати от културното наследство на човешката цивилизация.

През 1769 г. Екатерина откупува близо 600 картини от колекцията на саксонския министър граф Брюл в Дрезден, в това число и „Бягството в Египет“ на Тициан.

Емблематична за историята на музея се счита покупката в Париж през 1772г. на колекция от произведения, притежание на барон Крос, сред които преобладават картини на италиански, френски, фламандски и холандски художници от 16-18ти век – „Светото семейство“ на Рафаело, „Даная“ на Тициан и „Юдит“ на Джорджоне.

През 1774г. сбирката от платна достига внушителния брой от 2 080 и музеят издава своя първи каталог на френски език.

Тринадесет години по-късно възниква необходимост от построяването на още едно здание, което да помести огромния брой художествени творби. Сградата е наречена Голям Ермитаж и включва в себе си и Ермитажния театър, където по времето на императрица Екатерина Велика се изнасят спектакли за приближен кръг от хора, знатни гости и чуждестранни дипломати, които едновременно с това получават и уникалната възможност да се докоснат до творбите на галерията. Така с времето Ермитажът се превръща в значим културен и духовен център в сърцето на императорска Русия.

През 1852г., по време на управлението на Николай I – внук на Екатерина Велика, е изградено още едно здание от този величествен музеен комплекс, наречено Нов Ермитаж. Това е първата сграда в Русия, построена с идеята да служи като „Художествен музей“. 1852 г. е и годината, в която за пръв път колекциите на Ермитажа стават достояние на широката публика.

Меншиковският дворец, издигнат в периода 1710-1720г., е собственост на първия губернатор на Санкт Петербург – Александър Меншиков, и представлява първото построено каменно здание в града, пословично със своя неповторим блясък и лукс.

Сградата на Главния щаб, позната като Военната галерия, е най-големият исторически разказ, пресъздаван някога посредством имената и лицата на неговите участници. Над 300 на брой окачени по стените на галерията портрети, възвеличават подвига на руските герои от Отечествената война.

В края на 18-ти век в Ермитажа е поместена и Залуската библиотека, с която Русия се сдобива след подялбата на Полша. Библиотеката помещава около 300 тома произведения, 10 хиляди ръкописа и огромна колекция от гравюри. Този факт бележи началото на имперската публична библиотека.

Музейният комплекс на Ермитажа още от самото си създаване се превръща и в полигон за различни технически новости. Тук е изграден първият водопровод в града, първата отоплителна система, първият подемен механизъм за хора, наподобяващ съвременния асансьор, използвани са първите свръхсъвременни телеграф и телефон, като златен век на техническия прогрес в императорския двор бележи царуването на Николай ІІ (1894-1917г.)

Днес в огромния музеен комплекс на Ермитажа, в близо 400 зали с дължина от 22 км, са представени богати колекции от паметници на античната и средновековната култура, археологически паметници и произведения на художественото изкуство от Европа и Азия, както и ценна колекция от археологически артефакти и произведения на приложното изкуство, проследяващи развитието на руската култура от най-древни времена до днес. Присъстват още експонати, представящи скитската и византийска художествена култура, приложното изкуство на Урарту, древен Египет, древна Гърция и Персия, както и безценна колекция от бижута на Фаберже, антично злато и имперски символи и емблеми. В изложбените зали са окачени платна на някои от най-великите майстори-художници на всички времена като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рембранд, Пикасо, Рубенс, Ван Гог, Моне и още много други.

Понастоящем в Ермитажа се помещават и 6 големи научни отдела, които със своите научно-изследователски лаборатории и блестящи учени специалисти превръщат Ермитажа в Санкт Петербург в един истински университет за изкуство и култура.

Няма как да не споменем и любопитния факт, че освен с величествените архитектурни ансамбли и безценни колекции от произведения на световното изкуство и култура, славата на Ермитажа се свързва и с емблематичното присъствие на пазителя на музейния комплекс и негов най-стар „служител“ – котката. В мазето на музея днес „работят“ повече от 50 котки. Те обитават територията на музея в продължение на почти три века. Годната е 1745, когато императрица Елизавета Петровна издава указ, с който разпорежда в двора да бъдат доставени котки от Казан – отбрани ловци на мишки и плъхове, които не след дълго получават статут „охранители на галериите“. Днес всяка една от тях притежава свое собствено име и паспорт, а вратите към подземията на Ермитажа са оборудвани с малки вратички, които осигуряват безпрепятствен достъп на четириногите „служители“ до всички части на музея, с изключение на музейните зали. Превърнали се в любимци на персонала и посетителите на музея, ермитажните котки са една неразделна част от историята и славата на легендарния музей в „града на белите нощи“.