Ефес – спотаеният блясък на античното минало

Древният град Ефес се намира в областта Йония разположена на егейското крайбрежие на днешна Турция.

В миналото заселници от Атина колонизират тези земи, създавайки няколко забележителни центрове на древната култура– Ефес, Милет, Пергамон.

Божествената природа на тези места е съчетание от топлите ласки на южното море, романтиката на вечерите сред маслинови дървета, навяващи спомена за далечни времена и внушителното присъствие на историческото минало. Тук животът изконно се крепи на вечната хармония между човек и природа. Гръцките колонисти изградили Ефес по подобие на някогашната си родина. Те съхранили идеята за общност, традиция и обичаи.

Тук в Йония се е оформила космополитната представа за човека, странстващ сред природата с мисълта за нови предизвикателства – сюжетът за Язон и Аргонафтите. Ефес е в непосредствена близост до Милет, остров Самос и Смирна, центровете на предкласическата философска традиция на елинския свят.

Може да се каже, че в древността Ефес е бил това, което е днес Ню Йорк за света. Той е бил построен с мисълта за близост до морето и до река, която да прави възможно доставянето на търговски пратки далеч от вътрешността на континента–Кападокия, Мизия и Фригия. Превратностите на времето и преходността на човешката воля днес са потиснали блясъка на това величие, но не са го заличили напълно. То все още може да бъде усетено в стаените в пейзажа силуети на древни храмове, форуми и улици.

Реката вливаща се преди 2000 години във вълните на Егея пред самите врати на града е затлачила с наноси дефилето и целият някогашен залив като е принудила морето да се оттегли на почти 10 километра от пристанището на някогашната столица на света. Природата е създала и пак тя е обезсмислила неговото съществуване.

Важна е връзката на Ефес с християнското движение. Защо ли звучат познато думите на Хераклит Ефески, казани на негови съграждани дошли да измолят от него да създаде нови закони за града, които да поправят поразиите от поредното корумпирано управление, думи между другото изречени пред децата в храма опожарен столетия по-късно от Херострат: „Какво се чудите негодници, нима да играеш с децата не е по-достойно занимание, отколкото да се управлява държавата с вас.”

Християнската експанзия не е била никъде по-силна, отколкото в Ефес. Тук апостол Павел е проповядвал пред гражданите на града. След окончателното установяване на християнството като държавна религия възстановеният след пожара храм на Артемида е разграбен и наново разрушен завинаги като акт на заличаване на спомена за величавото езическо минало на града. Днес от грандиозното здание не е останало почти нищо. Голяма е вероятността в планината над Ефес, точно там където е скитал като отшелник Хераклит 500 години по-късно Йоан Богослов, заедно с Дева Мария, майката на Христос, да са прекарали последните дни от живота си, всъщност това е официалната версия на католическата църква.

Градът винаги в историята си е бил арена на противоборство, поради факта, че стои на границата между два свята, носещи специфичните белези на две диаметрално различни културни реалности. Съществената разлика обаче е тази, че границата на цивилизованост и значимост по отношение на световната култура и политика отдавна е отлетяла далече на запад, макар и без никакво видимо географско основание, като случайно стечение на обстоятелствата или както Хераклит би изрекъл: „всичко тече, всичко се променя…”