Живописният Бачковски манастир, сгушен в Родопите

Ако се озовете на живописния път между Асеновград и Смолян, то вие непременно трябва да се отбиете в края на село Бачково. Там е началото на едно пазарище, на една чаршия, където може да хапнете локум или да си купите билки за чай. Преминавайки всички кебапчийници, малки магазинчета и стелажи, вие сте се озовете пред огромните стени на Бачковския манастир. Той е вторият по големина манастир в България, отстъпвайки само на Рилската обител. Той е разположен в Западните Родопи в близост до река Чая, известна като „каменната река“.

Католиконът – това е главната църква в манастирския двор. Тук, в Бачковския манастир, той е съставен от две църкви – „Свети Архангели“ и „Успение Богородично“. Те са построени в края на XI-ти и началото на XVII-ти век и днес те представляват цялостен ансамбъл.

Основите на манастира са положени от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуряни с първата църква – „Свети Архангели“. Тя е на два етажа – първият, който служи за приземие, и вторият, където се намира наоса. Само чрез стълба от приземието се е стигало до същинският храм.

Не се учудвайте, това не е единствената църква с грузински стил по българските земи. Византийските императори се страхували от евентуални въстания в завладените територии. Затова те премествали аристокрацията на българи в Грузия и на грузинци в България.

Бачковският манастир е едно чудесно доказателство, за присъствието на грузинци по българските земи. Дори три века след строежа на манастира единствените монаси, допуснати да служат вътре, са били от грузински произход.

„Успение Богородично“ се състои от притвор и наос. Стенописите доскоро бяха черни от саждите на свещите, които се палят вътре. От средата XVII-ти век досега стенописите бяха забравени. Реставрационният екип сътвори чудеса по тяхното почистване и туристите може да се почувстват късметлии и да видят златните ореоли на светците, излезли отново на бял свят.

На хода при наоса ще видите гробовете на патриарх Кирил и екзарх Стефан, застъпници за спасяването на българските евреи по време на Втората Световна война.

През XIX-ти век манастирът се разширил в южна посока с още един двор и в него била построена църквата „Свети Никола“. Притворът й е изрисуван от Захарий Зограф. Стенописите й представят „Страшния съд“ и това е връх в изкуството на твореца, който по-късно заминава за Света гора. Днес църквата служи за кръщения.

Старата магерница (трапезария) е превърната в музей. Влизайки вътре, вие ще се озовете в кухнята, където са готвили монасите – с огромните казани и мазни от пушека стени. Следващото помещение е самата трапезария. В центъра й е разположена дълга мраморна маса. Стените й са украсени с невероятната живопис на зографитe. Те датират от времето на строежа на главната църква „Успение Богородично“ и се представляват шедьовър от световно значение. Tя, заедно с костницата, са кандидати за листата на UNESCO.

В близост до Бачковския манастир е резерватът „Червената стена“. По пътеките нагоре се намира костницата и аязмото. Костницата датира от XI-ти век и на един от нейните късни стенописи е изобразен българският цар Йоан Александър, който е бил също и ктитор (дарител) на манастира. Аязмото е недалеч – на около десет минути пеша от манастира. Оттам започва една от екопътеките на резервата до хижа Марциганица. Ако разполагате с достатъчно време може да се насладите на красотата и спокойствието на Родопите. Може би магията на планината е привлякла фамилията Бакуряни.