Spisanie.to

Живот в Португалия: Историята на една българка

Живот в Португалия

Живот в Португалия

Беше един от онези късни жарки летни следобеди, когато имаме чувството, че дори времето е полегнало за следобедната си дрямка. Въздухът трепнеше от тежест над безкрайните кръгозори на океана, който отново беснееше, залисан във вечния си спор с непреклонните вълни. Небето се синееше ясно, безоблачно, а океанският бриз нежно галеше кожата и навяваше онзи опияняващ мирис на морска сол. Гледката носеше със себе си лека нотка на носталгия по отминали времена. Доза спокойствие и такова величие, пред което всеки просто замлъква, омагьосан от Нейно Превъзходителство – Природата.

Възползвайки се от следобедната дрямка на времето, една жена реши да открадне няколко часа за себе си. Далеч от всички и от всичко, обявявайки протест на забързаното ежедневие. Седна в удобното си кресло на малката скътана тераса, откъдето се спускаха китни цветя. Долови свежия им аромат, но той се примеси с аромата от силното и кафе, което тя държеше с такава ожесточена сила в ръцете си, като че ли от това зависеше животът и.

Затвори очи, отпусна се бавно в меката прегръдка на удобния стол и това накара мислите и да се реят волно. Заслушани в най-великата музика, която някога бе сътворявана – тази на яростно разбиващите се вълни в скалистото крайбрежие. Те се блъскаха толкова силно, като че искаха да покажат на всички мощта си, свободолюбието и независимостта си, с които рушаха всяка една пречка. Всяка една скала, изпречила се на пътя им, превръщайки я в „кашкаиш“ (Кускус – сравнение, което местните португалци често използват).

Живот в Португалия: Страст по сърфа

Мисълта за силата на тези вълни я накара да се замисли. За собствения й балкански, своенравен и непреклонен нрав, благодарение на който бе постигнала всичко, на което имаше щастието да се радва сега. И тя като вълните обичаше свободата, преследваше неотлъчно целите си, сбъдваше мечтите си и не се оставяше трудностите да я сломят. Напротив, тя сломяваше тях, превръщайки ги в кашкаиш и изплувайки от тях два пъти по-силна и жизнена. Изпълнена с плам да се впусне в следващото приключение. Впрочем най-често в следващото състезание, защото тази жена е най-успешната сърфистка по бреговете на Атлантика. Тя винаги търси силните усещания и неотлъчно се нуждае от своята нова доза адреналин. Точно тази нейна пристрастеност я доведе тук, в Назаре, преди повече от 13 години.

Малко преди това тя тренираше усилено в Лозенец за следващото си състезание, когато за пореден път чу от неин съотборник за опита му да покори едни от най-големите вълни в света. Вълни, достигащи над 20 метра – история, която пак успя да завладее цялата и същност, защото вълните бяха смисъл и самоцел на целия й съзнателен живот. Колкото по-жестоки, толкова по-добре. Тези чудовищни и така бленувани вълни се намирали в Назаре – малко градче в най-западната точка на Европа. В страната на мореплавателите, на руйното вино, на древните разнолики култури и на Вашку да Гама – чаровната Португалия.

Живот в Португалия: Заминаването

Тя дълго мисли, но реши да тренира пет пъти по-усилено, за да замине за далечната държава. Да вкуси от океанските и тайни и да се пребори за мястото си сред най-добрите сърфисти в света. Така след три месеца тя изобщо не се поколеба, обърна гръб на България и се озова там – в митичния Назаре. За да улови най-могъщите вълни, виждала някога и го направи, с нечовешки усилия, с тежки контузии, с много лишения, но успя. Направи го и то неведнъж, и се прослави сред всички из Атлантическото крайбрежие. Побеждаваше на всяко едно състезание и покоряваше върхове (или по-скоро гребени на вълни), за които дори не се бе осмелявала да мечтае.

Покрай натоварения и график, мисълта и рядко се отправяше към родната България. И така както вълните опустошават всичко след себе си, успяха бавно да заличат следите от предишния и живот в далечна родна България. Прибиранията и вече не бяха толкова чести, колкото в началото. Тя изгуби част от контактите си там, макар че бе силно привързана към семейството си и чрез новите технологии поддържаше редовна връзка с тях.

Бавно все повече се влюбваше във вихрена и екзотична Португалия. На всеки ъгъл я изненадваше ново вълшебство. Тесни живописни улички, вековна история, приказни крепости, величествени черкви, завладяваща архитектура. Слънчева атмосфера, просторни плажове, скътани градинки с лозови насаждения, коркови дръвчета, житни поля, портокали, маслинови горички, вкусна храна.

Живот в Португалия: От любов

Но най-много от всичко я привлече топлата кръв на португалската душа. Едва след първата среща с всеки нов жизнерадостен португалец, тя се разделяше с целувка и топла прегръдка. След като започна да изучава езика им – все повече се опияняваше от всяка нова чувствена португалска нотка.

Тя беше вече около две години в Португалия, когато един ден, докато се бореше в луди тренировки с дивите вълни, съзря в далечината една клатушкаща се пъстра рибарска лодка, изрисувана с очи, вперени в морето. След известно време плавателният съд акостира на брега и от него с весели закачки започнаха да слизат обгорелите от жаркото слънце португалски рибари, чиито лица бяха озарени от широки усмивки, доволни от богатия улов. Точно това бе мигът, в който животът и изцяло се преобърна.

Това бе мигът, в който погледът и се преплете с неговия – този на един рибар, приблизително на нейната възраст. Те се запознаха, танцуваха под меланхоличните звуци на фаго – типичен музикален стил в Португалия, който с всеки тон на цигулката докосва най-тънките струни на сърцето и носи истории за любов, страст, спомени за минали времена, слава и пазари, преливащи от риба. Те пиеха джинджа от шоколадови чашки и след всяка една изпита бутилка все повече започваха да се влюбват.

Родриго бе жизнерадостен, южняшки дружелюбен, позитивен, типичният португалец, чиято религия освен на католицизма се уповаваше на „oxalá“ (да се надяваме), което отправя всеки един португалец към неговата най-голяма страст – бавното вкусване на живота и наслаждаване на всеки един миг. Той бе истински потомък на маврите – фаталист, вярващ в съдбата и в нейната сила, енергичен и свободолюбив, колкото бе и самата тя, но и двамата имаха един проблем – боготворяха океана повече от животите си.

Живот в Португалия: След 10 години

Но това не им попречи след една година да се оженят и днес, след 10 години, да имат две ослепително красиви дечица, взели от жарката страст на португалската душа и от опърничавия нрав на балканската, наследили къдриците на баща си и вечната сияйна усмивка на майка си. Живееха в ниска къщичка в Назаре и имаха двор с палми и портокалови дръвчета. Баща им продължаваше да претърсва морето за риба, а майка им – да се бори с вълните. Тя беше щастлива, животът и беше сбъдната приказка и имаше всичко, за което някога бе мечтала. Все още харесваше магията, чистотата, подредеността на живот в Португалия, но нещо започваше да и липсва.

Да, вълните бяха големи, но не бяха тези в Лозенец; да, чуваше се със семейството си, но те не бяха до нея да гледат как растат децата и и да им се радват заедно; да, децата и започваха да говорят български, но тя знаеше, че никога няма да успеят да се почувстват наистина българи, бяха далеч от корените си и от роднините си в България. А нашата мила тя винаги, въпреки всичките си постижения в света на сърфа си остана онази – чуждата българка…

В този миг тя се стресна, отвори очи, все още на онази тераса, в онова удобно кресло, стиснала здраво чашата си с вече изстиналото кафе и заслушана в силата на вълните, с които искаше да се разтовари от тежестта на крещящите мисли в главата си. Вече бе станало късно, погледът и съзря залеза над Атлантика – гледка, способна да накара дори най-големия дърдорко да замлъкне и да се полюбува за миг на величието на всички тези цветове. Но сега тя копнееше за един друг залез – този над Черно море…

Виж Лисабон – традиционен и модерен!

Михаела Грънчарова

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :