Загадката на потъналият град Хераклион

Наричан Хераклион от древните гърци и Тонис от древните египтяни, градът е преоткрит през 2001 година от френския подводен археолог Франк Годио и екип от IEASM (Европейски институт за подводна археология). На 6,5 километра от бреговата линия, митовете за Атлантида оживяват с откритието на потопеното селище. Руините са намират на петдесет метра от повърхността на Средиземно море в залива Абукир, в делтата на река Нил. Около 12 години проучване и труд са били нужни на екипа, за да можем да се насладим сега на невероятните им находки.

Тонис-Хераклион е град, изгубен между митове и реалност, тъй като съществуват само няколко препратки към него в старите текстове. Гръцкият философ Херодот споменава, че Парис и хубавата Елена са посетили Хераклион преди Троянската война. Никой не знае със сигурност защо градът е потънал. По мнение на екип от експерти на университета в Станфорд, Хераклион, подобно на други градове в същия район, е бил поразен от цунами, вследствие на много силно земетресение. Според екипа на Годио тежките каменни сгради не са издържали на силното земетресение, което е довело до тяхното пропадане. Други теории водят до наводнения и свлачища, комбинирани с постепенното увеличаване на морското равнище.

Някои от откритията датират от II век преди новата ера, но не се знае кога точно е създаден градът. Без съмнение развитието му достига своя пик в последните години на фараонското управление, когато се превръща в главно египетско пристанище преди основаването на Александрия. Поради географското му разположение Хераклион-Тонис е сборен пункт, от който се е търгувало с гърци и римляни, и са били контролирани чуждестранните кораби. Близо хилядолетие е бил основен търговски център в цялото Средиземноморие, след което потъва.

Франк Годио открива първо 150 метрова стена, вероятно ограждаща голям храм. След това започват да се открояват градските улици и параклис, с изображението на Амон Ра и името на града – Хераклион. Екипът попада на златна плоча, на която на древногръцки е изписано, че крал Птолемей III е основал или възстановил този храм, в чест на Херкулес. Открили са друга плоча от черен гранит, където е пояснено, че Хераклион е гръцкото, а Тонис египетското има на града.

Археолозите вярват, че Тонис е бил важен религиозен център, тъй като са намерени много останки от храмове и фигури на богове. В близост до храма, посветен на мистериите на Озирис са открити множество статуи от розов гранит, три от които са особено впечатляващи. Колосалните пет метрови скулптури с изключително сложна изработка, изобразяват неидентифициран египетски фараон, богинята на живота Изида и богът на Нил и плодородието Хапи, което категоризира храма от огромна важност. Извадени са също множество по-малки бронзови статуи на богове и ритуални инструменти.Открити са малък брой обекти с римски корени като статуята на Зевс и синът му Хонсу. Сред някои архитектурни елементи, бижута и монети се наблюдава и византийско присъствие.

Благодарение на защитния ефект на пясъка, автентичните археологически съкровища са в перфектно състояние. До момента са извадени останки от 64 различни потънали кораба и 700 котви. Монети от различни епохи, амулети, украшения и керамика допълват колекцията. Впечатляващи са варовиковите саркофази с мумифицирани животни в чест на върховния египетски бог Амон Ра. От огромна важност са плочите, изписани с древногръцки и древноегипетски йероглифи, които хвърлят светлина върху непозната досега история. Намерени са стари тежести от Атина, които никога не са се използвали в Египет, както и статуи, за които се твърди, че са красили храма на Клеопатра.

Според археолозите ще е нужно да се гмуркат всеки ден в продължение на 200 години, за да изследват и разкрият историята на всеки един от намерените обекти. „Все още не знаем какво можем да намерим. Със сигурност ще продължим да търсим под вода, тъй като извадихме и плочи с религиозни надписи, които тепърва ще бъдат разчитани. Със сигурност Хераклион засенчи Александрия. Сигурни сме, че има още какво да намерим, защото морето за пореден път доказа, че може да крие големи тайни и най-вече да ги запази в отлично състояние и след 1200 години“ – казва Годио.