Земенски манастир „Св. Йоан Богослов” – молитва и вяра в единство

Кратки бележки за моето посещение на един от най-забележителните манастири в България.

Мъдрите хора казват, че човек цял живот търси онова, което му липсва, но го намира чак тогава, когато се прибере у дома. В нашата родина има едно кътче до което никой докоснал се не остава безразличен. В него има магия, история, вяра. То е претворена в материята молитва към Бога.

Намиращ се само на около 80 км. от гр. София, близо до гр. Земен в полите на Конявската планина, Земенския манастир омагьосва със своето безвремие и красота. Той не е голям и толкова известен като Рилския манастир или като Бачковския, но също като тях крие неподозирани тайни и съкровища в себе си.

Земенския манастир възниква през 11-ти век. Многократно е опожаряван. Комплексът представлява две сгради, камбанария и църква. На територията му се намират и многовековни дървета с прекрасни стволове и огромни корони. Усещането за спокойствие и мир със себе си и света тук е забележително. Най-впечатляваща от целия манастирски комплекс, разбира се, е църквата. Намира се насред огромния двор и е единствената оригинална, запазена постройка от 11-ти век. Обявена е за паметник на културата и музей.

Именно заради нея и стенописите й идват посетителите. Храмът е кубообразно помещение закодирало в себе си тайните на своите строители. Освен стенописите с библейски сцени, в него се намира и каменен олтар. Подът е много красив направен от големи разноцветни каменни плочи. Всички стени, включително тавана и купола са изписани. Когато влезеш вътре и се взреш в изображенията усещаш, че единствената им цел на съществуване е да предадат Божественото учение и да посочат пътя на хората към Бога.

Тук са изобразени икони на Исус Христос, Богородица, св. Ана, Св. Иван Рилски, Светите 40 мъченици, двойния Христос, сцената с изковаването на пироните за кръста и др. Макар и с малко избледнели цветове, стенописите са впечатляващи. През 2004 г. църквата е напълно реставрирана.

Много малко хора знаят, обаче, че освен безценните стенописи в църквата, в нея е вградено още едно неразгадано за сега материално съкровище на манастира. На дясната й стена се намира малка дървена вратичка или прозорец (не е много ясно). По разположението й личи че е много близо, също отдясно на каменния олтар в църквата. Тя е обрамчена с каменни блокове, на част от които са издялани прекрасни каменни пластики. „Прагът” й също е от камък с изображения на него. Никой не знае защо, кога и от кой са направени пластиките. Липсват и данни за техния смисъл.

В научното и обществено пространство битува теза, според която изображенията са символи на елементи от богомилската вяра и учение. Но какво правят те там? Дали наистина са богомилски или са просто украса? И защо въобще е направена тази вратичка/прозорец? Въпроси без отговори. Във всеки случай това е само теза. Само времето ще покаже дали някога ще бъдат разгадани тайните й. Интересното в случая е, че сякаш никой не обръща внимание на тази част от сградата, тъй като най-популярни в манастира са стенописите на църквата.

Едно е сигурно – Земенския манастир е магично и силно енергийно място. То е място, което не можеш лесно да забравиш и в което искаш отново да се върнеш. Аз знам! Аз бях там!