Spisanie.to

Интервю с писателя Християн Облаков

Интервю за Spisanie.to даде Християн Облаков. Той е роден в гр. Варна на 15 март 1989 г. Средното си образование завършва в НГХНИ „Константин Преславски“, профил „История и цивилизация“. След това се дипломира в Юридическия факултет на ВСУ „Черноризец Храбър“. През 2009 г. издава първата си книга, с което дава начало на поредицата „Библиотека Варненски архитекти“, в която понастоящем е съставил и издал шест книги. В дебютния си труд младият автор разглежда делото арх. Дабко Дабков. През 2010 г. открива и първата си историко-архитектурна изложба, посветена на годишнина от рождението на арх. Дабко Дабков. Зам.-председател е на Варненското Историко- архитектурно дружество „Наследство“ и член на Консултативния съвет по опазване на недвижимото културно наследство при кмета на Община Варна.

Ето какво сподели той за читатели на Spisanie.to.

Мая Джамбазова: Разкажете малко повече за институцията, в която работите.

Християн Облаков: Към настоящия момент не съм обвързал професионалния си път с определено институционално звено. Напротив, работя на свободна практика.

Мая Джамбазова: Има ли достатъчно интерес към миналото на Варна от страна на варненци?

Християн Облаков: За отбелязване е фактът, че именно в последно време недалечното минало на Варна се преоткрива за нов живот. Определено интересът на варненци се засилва и от няколко години има и създадена група във фейсбук „Стара Варна“ – място, където са събрани спомени и архивни материали с повече от 17 хил. души участници. Също така съществува и Варненското Историко Архитектурно Дружество „Наследство“, което участва в разнообразни инициативи за съхраняване и популяризиране на културното наследство на града ни.

Мая Джамбазова: Какво е характерно за развитието на града ни след Освобождението до 9 септември?

Християн Облаков: Не са много хората, които си дават сметка за това, какъв е бил обликът на Варна преди Освобождението. Един типичен ориенталски град с тесни криволичещи улички, застроен хаотично без планировка. Скъсването с това минало настъпва след 1878 г., когато достиженията на европейската цивилизация са възприети от младото поколение българи, завършили образование в университетите на Централна и Западна Европа, след което при завръщането си в България показват своите умения. Така Варна може да се похвали, че е била дом на талантливи архитекти, ерудирани юристи, способни офицери и пр. Новосформираният варненски елит създава от стария ориенталски град една европейска среда с булеварди, Приморска градина, модерни постройки и павирани улици.

Мая Джамбазова: Кои са емблемите на град Варна през 19-ти и 20-ти век?

Християн Облаков: Отговорът на този въпрос може да ни бъде подсказан от запазените стари пощенски картички и ретро фотографии, които отразяват най-впечатляващите обекти от това време. Много често се виждат изображения на различни точки от Морската градина, която и до днес е любимо място на варненци. Също така катедралният храм „Свето Успение Богородично“. Парадната витрина на града ни бул. „Мария Луиза“, с най-забележителните и импозантни частни домове и двата офицерски клуба, а и разбира се разкошната дворцова пищност, която излъчва и Девическата гимназия. Могат да се изброят още много.

Мая Джамбазова: Бихте ли разказали за някои от най-красивите сгради във Варна?

Християн Облаков: Трудно ми е да определя кои са най-красивите сгради, тъй като в периода преди 1944 г. няма сграда, която да е построена без елементи на модерно архитектурно направление или стил. Независимо дали става дума за частни, или обществени здания, архитектите са полагали всички усилия, за да създадат стилна и елегантна градска среда. Особено красива е къщата на състоятелния търговец Григор Пейчев на бул. „Сливница“. Изградена е по проект на арх. Стефан Венедикт Попов през 1923 г., а скулпторът Кирил Шиваров е изпълнил великолепни пластични украси по цялата фасада. Любимо мое здание е гранд хотел „Лондон“, издигнат в периода 1906-1912 г. по проект на арх. Дабко Дабков, където първи гост при откриването през 1912 г. е Феликс Русел, кметът на Париж по това време.

Мая Джамбазова: Какви са предпоставките за навлизане на чужди влияния в българската архитектура през 19-ти и началото на 20-ти век?

Християн Облаков: Именно Освобождението на България създава възможността за изграждане на едно европейско общество. Съзнавайки отговорността си младото поколение българи, защитавайки дипломи от европейските университети са заредени с творчески ентусиазъм да изградят „Европа у дома“. Така навлизат еклектичните прояви на неоренесанс, необарок и неокласицизъм, следвани от разкошния Сецесион, а впоследствие и модернизма.

Мая Джамбазова: Кои са най-утвърдените архитекти, работили във Варна преди 9 септември?

Християн Облаков: Ако Барселона може да се похвали с творчеството на арх. Гауди, то според мен Варна може да се гордее с името на арх. Дабко П. Дабков (1875-1945 г.). Завършил архитектура в Мюнхен през 1899 г., арх. Дабков оставя в наследство на поколенията от над 350 здания, голяма част от които запазени и със статут на недвижими културни ценности. Могат да се посочат като примери – Аквариумът, гранд хотелите „Лондон“ и „Мусалла“, кино „Ранков“ и пр. Но също така не бива да останат в сянката на забвението и имената на – арх. Стефан Венедикт Попов, арх. Манол Йорданов, арх. Атанас Несторов, арх. Антон Франгя, арх. Георги Костов, инж. Йосиф Х. Стоянов, инж. Георги Бърнев.

Мая Джамбазова: Как оценявате опазването на културното наследство на града ни днес?

Християн Облаков: Болезнена тема, която все още не може да се похвали с адекватна нормативна подкрепа, която може да дойде единствено от високо държавно ниво със съответната законотворческа дейност. Настоящият Закон за културното наследство, както и ОУП на Варна позволяват множество морални посегателства върху културната ни памет. Все пак напоследък започва да се формира отношение към проблематиката на опазването от страна на местната власт. Но все още нещата са далеч от това, което трябва да бъдат. А може би някой бяга от отговорност, не мога да дам отговор.

Мая Джамбазова: Какво още би могло да се направи в тази насока?

Християн Облаков: Мисля, че в отговора на предходния въпрос давам посоката на разсъждение за настоящия. Необходима е промяна на Закона за културното наследство, на структурно ниво и по отношение на легални дефиниции. Завишаването на контрола по отношение на работата с недвижими културни ценности, от страна на Министерство на културата. Всички тези промени обаче могат да бъдат осъществени единствено със законодателна инициатива. Да се надяваме, че ще бъде почерпен и опитът на съседни наши страни, които продължават да ни показват, че с воля и инициативност се постигат добри резултати.

Мая Джамбазова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :