Интересният и запомнящ се Кукерски обичай

България е една от страните в Европа, която се слави с така наречения „кукерски обичай“. Днес в почти цяла България Кукеровден се празнува на Сирни заговезни. Вярва се, че танцувайки по улиците, кукерите ще изплашат злите сили и ще прогонят студа.

Самите кукери, наричани още дервиши, станчинари, бабугери и други, са мъже облечени като зверове или персонажи като баба, дядо, бирник, цар, булка, зет, доктор, поп, мечка с мечкарин и други. Те винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и кожуси с козината навън. Тракийското значение на кукери е високи, маскирани хора. В различните краища на България има различни добавки към костюмите.

Срещата с този обичай буди в човека любопитство, наслада, веселие. Може би доста хора си задават въпроса за произхода на този обичай и как е успял да се запази и до наши дни.

Обичаят произхожда още от дълбока древност. Счита се за част от тракийското наследство на българите, защото има данни за подобни игри с маски още по времето на траките. Те изпълнявали обичая по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на земеделската нова година. С кукерството се празнува отминаването на зимата и настъпването на лятното плодородие. То възниква, когато човекът си представя света като борба между две начала – доброто, което има силата да създава света, и злото, което руши всичко пред очите си.

Любопитно е, че всяка част от облеклото на кукерите е значима и не е случайно избрана. С времето игрите са се променили, но навсякъде присъстват маскирани мъже, които са облечени с кожи. Освен това звънците и маската са неизменна част от визията на кукера. Не по-малко е важен е и дървеният прът, който носят със себе си.

Маската е едно от нещата, което първо се забелязва в кукерите. Тя задължително има рога, конци, пайети, а на места дори огледала. Най-старинни са маските, които изобразяват овен, козел или бик. Преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня.

Медните и тучени звънци допълнително засилват въздействието на маскираните върху зрителите. Всеки участник в обичая има по два предни и от два до четири задни звънци. От авторите на „Ancient Thrace“ получаваме тезата, че оглушителният звън, който възпроизвеждат чановете, може да бъде свързан с шума от удрянето на щитовете и мечовете на критските курети (пазителите на невръстния Зевс, който е баща на бог Дионис).

Кожите пък се подлагат на специална обработка, а след това се дават на шивачи и кроячи. Участници в кукерския обичай споделят, че преживяването е неповторимо и че веднъж облечеш ли кожите, никога не се отказваш.

Дървеният прът, който носят кукерите, или така нареченият помит на царя, се свързва с шествието на Дионис. Той е типичен за кукерският водач и се тръска.

Кукерският обичай е свързан с редица поверия. Така в Югоизточна България главният атрибут на кукера е неговият фалос, с който може да докосва бездетните жени, като се мисли, че така те ще се сдобият с рожба.

Често чрез изпълнението на кукерските игри се представя една своеобразна сватба. Булката е с традиционна кукерска носия, а младоженецът е с ежедневното си облекло и перо на главата. Това е символ на оплождането, който се свързва с вярванията, че ще помогне за богата реколта и много деца.

Обичаят е един от най-светлите български празници, когато веселието ни завладява напълно и злободневните мисли и проблеми остават на заден план. Фактът, че се пази още от дълбоката древност, доказва, че ние българите имаме чувство за памет, което е жизненоважно за съхраняването на един народ. Независимо промените, които се внасят в кукерския обичай, той си остава значим и тачен, традицията е една и съща, както и обредите се отнасят към едни и същи вярвания.