Spisanie.to

Историята на Коледа – от Один, през Свети Николай, до Дикенс и Христос

Коледа е един от най-големите християнски празници. На този ден се чества раждането на Иисус Христос. Според Новия завет в момента на рождеството в небето се появила необикновена светлина и ангел съобщил на пастирите, които били наблизо, за появата на Спасителя.

Първоначално датата за честване на Рождество била 6 януари, но отците от 3 в. и 4 в., сред които и Йоан Златоуст, настоявали, че 25 декември била по-правдоподобна дата според едно от Евангелията. През 5 в. датата е приета официално от Църквата.

Днес обаче в празника са вплетени редица традиции, не всички от които са на религиозна основа. До голяма степен настоящата ни представа за Коледа е сбор от култове към различни кумири, метаморфози на тези култове и плод на творческа фантазия.

Преди да приемат християнството, някои народи в Северна Европа на 25 декември отбелязвали деня на зимното слънцестоене – тогава празнували Юл. Приветствали настъпващата зима, но и слънцето, което от ден на ден щяло да огрява земята все по-продължително. Подобно на нашата Коледа, цялото семейство се събирало заедно. А в огнището се изгарял дървен труп – неотменна част от Юл. Покровител на този празник бил бог Один, чийто образ по-късно допринася за изграждането на Дядо Коледа такъв, какъвто го познаваме днес. След като тези народи се покръстили, Коледа приютила много от традициите на Юл.

Англия има голяма заслуга за популяризирането на Коледа. Двама крале избрали именно този празник за деня на своето короноване – Карл Велики и Уилям Първи. Традицията да се почита този ден продължила и след двамата – през Средновековието. Все по-пищни вечери се организирали от кралските особи. Постепенно песните и танците, като средство за забавление, „извоювали“ своето място по време на празника. Започнали да се измислят какви ли не игри и състезания. Религията трудно можела да намери своето място сред всичко това.

Но вековете минавали и интересът към Коледа започнал да намалява. В края на 18 в. и началото на 19 в. празникът бил основно с религиозна насоченост.

Повратна година била 1843 – тогава Чарлс Дикенс публикувал своя роман „Коледна песен“. Несъмнено този автор е имал голяма заслуга за възраждането на „коледния дух“. В книгата той въплъщава виждането си за празника като ден, наситен със семейна топлина, подхранващ добротата и щедростта у хората. В действителност в много аспекти западната култура се повлиява от Дикенс и започва да възприема неговото виждане за Коледа, което е съхранено и до днес.

През 1822 г., след като Коледа е „пренесена“ и в Америка, Климент Мур написал поемата „Посещението на Свети Никола“, станала известна като „Нощта преди Коледа“. Творба, която оказала силно влияние върху съвременната традиция да се подаряват подаръци. Започнало коледното пазаруване. А с него и културният конфликт между духовното значение на празника и комерсиализирането му, в което някои виждали покварата на Коледа.

Символите на празника, установили се през вековете, са запазили своето значение до днес. Сред тях са елхата и бръшляна – вечнозелените растения, символ на вечния живот на Иисус. Другите основни цветове на коледната украса, освен зеленият, са червено – кръвта на Христос и златно – златото е един от трите подаръка на влъхвите за бебето Христос.

С празника се свързва и името на един монах, който през вековете извървява пътя от светец до самия Дядо Коледа – такъв, какъвто го познаваме ние. Свети Николай се родил в Гърция, на територията на днешна Турция. След като родителите му починали, използвал цялото си наследство, за да помогне на нуждаещите се и болните. Станал известен в цяла Европа с щедростта си към хората в нужда, любовта си към децата и загрижеността си към моряците. И до днес се носят легенди за него. Датата на смъртта му е 6 декември. Тогава празнуваме Никулден. А в далечното минало съществувала традиция да се подаряват подаръци между хората в негова чест.

След като северните езически народи се покръстили, постепенно култът към Свети Николай се смесил с този към техния бог – Один. Така Свети Николай „взел“ наметалото, синята качулка и дългата бяла брада на езическия бог.

Според една от версиите Мартин Лутер (духовник, живял през 15 в.) е този, който е предложил деня на подаряване на подаръци от 6 декември да се измести на 25, за да се привлече интереса на децата към Коледа. Голяма роля това да се случи имали и протестантите – те не били съгласни да се почитат светците. Така в действителност датата се изместила на Коледа, а подаръци започнали да се разменят вече в чест на бебето Иисус (когато се родил, влъхвите донесли три дара: злато, смирна, ливан).

Под влияние на всичко това образът на Свети Николай постепенно се променял. Много силен бил култът към него в Холандия. Там населението започнало да го назовава Синтер Клаас (съкратено от Николас) . Когато холандски калвинисти заминали за Америка, пренесли култа към него. А поамериканчено Синтер Клаас зазвучало като Санта Клаус.

Когато Кларк Мур създал „Посещението на Свети Николай“, в него изобразил светеца като старец с шейна, теглена от осем малки елена. Самият той бил много дребен. Шейната, според Мур, се приземявала на покрива, а Свети Николай, носещ чувал с играчки, влизал през комина. В поемата авторът е преплел сюжети на скандинавски легенди. Бог Один например също е влизал през комините в домовете на хората. Този мотив е познат в много европейски приказки и предания. Своето място в творбата намират и елените. Скандинавските народи ги впрягали в шейните си, за да могат да се придвижват.

С течение на времето Санта Клаус започнал да се изобразява като едър старец. Заслуга за съвременния му вид има Томас Наст – карикатурист от 19 в. Освен че го рисувал с човешки размери, той му дал и цех за играчки на Северния полюс, както и списък с имената на послушните и непослушните деца.

И ако през 19 в. все още е имало колебание по отношение на цветовете на облеклото му, то през 20 в. те окончателно се възприели като червено и бяло. Според носещи се градски легенди Coca-Cola е причина Дядо Коледа да е облечен в червено и бяло, но истината е, че в исторически план Дядо Коледа е участвал преди това в реклами на други компании. И в тях е изглеждал по този начин.

Благодарение на благотворителни асоциации като Армията на спасението, представата, че той е добър и щедър старец, е подсилена. В нея се включват доброволци, облечени като Дядо Коледа, които стават част от набирането на средства за социално слаби семейства.

Нели Средкова

добави коментар

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?

Реклама

Следвай ни в :