Spisanie.to

История на Албания

Какво знаем в България за албанците? Географски близки, но иначе толкова непознати, те несъмнено са един от най-странните народи в Европа. Особеностите, с които се открояват, не са малко.

Произходът им е спорен. В момента науката приема за най-вероятна хипотезата, че те произхождат от древното племе „илири“, обитавало земите на част от Северна Гърция, днешна Албания и голяма част от Западните Балкани. Има дори теория, според която представители на тракийското племе „беси“, са преселени в настоящите територии на страната. Няма голям брой доказателства за нито една от двете теории, но няма и данни за народ, дошъл през средновековието в тези земи, което означава, че той вече е бил там.

Първото средновековно държавно формирование на албанците е Арбърия, а населението на български е популярно като арбанаси. Тя съществува в периода 1190 – 1255 г. в земите на днешна Северна Албания. В последствие то губи независимостта си от Византия, докато малко по-късно тези земи са завладени от Кралството на двете Сицилии – норманска държава, владееща Апенините на юг от Рим, плюс островите Сардиния и Сицилия. Този момент се оказва много ключов в албанската история.

Основано е така нареченото Кралство Албания. Както е известно, традициите на кръвното отмъщение са доста популярни в Южна Италия. Смята се, че вендетата пристига в Албания именно през този период, и това определя облика на народа до наши дни. Заедно с норманското владичество, в Албания пристига и католицизма, който също има последователи и до днес в лицето на около 10% от населението на Албания и Косово. Може да се предположи, че този период е основополагащ за разделението между двете най-големи албански общности – гегите – в северната част на страната (именно те са попаднали под тези влияния) и тоските – в южната.

Любопитен факт е, че албанците имат своя битка при река Ахелой срещу Византия, но в областта Епир. Тя се състои през 1358 г. и княжествата отстояват своята независимост до сръбския възход на Балканите при Стефан Душан, в чиито владения те влизат като много широки автономии. Това също е много важно – на базата на Душановия законник са създадени албанските кодекси на поведение. След смъртта на сръбския цар, голяма част от местните му управители в Македония и Албания стават самостоятелни владетели. Така наречените „властели“ в Албания, са реално князе на малки държави. Тъй като страната е високопланинска, в рамките на границите на тези княжества, има много хора, живеещи във височините свободно и независимо от князете, правната и данъчната им уредба.

Този народ има уникално отношение към религията. „Където е сабята, там е и вярата.“ Твърди се, че тази фраза принадлежи на Гьон Кастриоти, управител на голяма част от албанските земи през Средновековието, който по-късно става османски васал. Впоследствие тази реплика се превръща в една от най-популярните албански поговорки. В началото на XV век, Кастриоти е владетел на едноименно княжество в Северна Албания. Предполага се, че е роден като православен християнин, но когато се сблъсква с турците, се налага да търси опеката на Венеция.

Принуден е да приеме католицизма. След това става съюзник на сръбския деспот Стефан Лазаревич и, заедно с това, православен, но след като губи войните с османците става техен васал и става мюсюлманин, но не е сигурно, че умира като такъв! Когато приема католицизма от венецианците, като герб му е даден настоящия национален символ на Албания – двуглавия орел. Албанците назовават себе си като „Sqiptare“ (шкиптари), което означава „орловци“ и идва от орел – sqiponija (шкипоня). Съответно Албания е „Sqiptarija“ – страна на орли. От тук произлиза и имащото негативен заряд „шиптъри“.

Негов син е Георги Кастриоти, който е даден в османски плен като заложник, след загубата на баща си. Там той прекарва няколко години, приема исляма и ръководи в битки османски отряди. Заради смелостта му, турците започват да го наричат „Скендербег“ (от „Скендер“, което означава Александър (препратка към името на Александър Велики). Назначен е от султана за управител на бащините си земи. Когато отива там обаче застава на страната на сънародниците си и повежда въстание против османците. Отрича се от исляма, тъй като в момента това е религията на албанските противници. През 1444 година основава така наречената Лежка лига – съюз между всички албански князе, плюс водачите на планинците. Постига редица победи срещу турците, с които се прочува в цяла Европа.

След смъртта му, антиосманската съпротива е оглавена от друг благородник – Лека Дукагини. Той завещава на народа наследство, което в доста райони определя поведението на албанците и до днес – Канунът. Тази дума се превежда като канон, кодекс, законник. В него е описано какво трябва да бъде поведението на хората, като се започне от абсолютни битовизми, свързани с държанието у дома и посрещането на гости и се стигне до националното поведение. В Кануна е регламентирана така наречената „беса“ – дадена дума. Това е закана за кръвно отмъщение. В някои високопланински райони на Албания (а такива там не липсват) все още хората я дават и изпълняват.

Според Кануна, ако един човек убие друг, на кръвно отмъщение подлежат всички представители от мъжки пол от рода на убиеца до седмо коляно. Има случаи на хора, убити докато Албания е под турско робство (1912 година), чиито наследници през XXI век издирват и дебнат потомствата на убийците. Към 2012 година, няколкостотин момченца бяха спрени от училище в Албания, поради страх от кръвно отмъщение. Именно правила като Кануна, който е уважаван много повече от Библията и Корана, взети заедно, довеждат до там един от най-видните албански дейци да каже, че „религията на албанците е албанството“.

Турското робство се явява решаващ период в отдалечаването на албанците от заобикалящите ги народи. През първите два века, съдбата им е много сходна с тази на съседите им, но след това решават да последват примера на Гьон Кастриоти. Османската империя има много важна особеност – тя е теократична монархия, а не турска национална държава. Да си османец означава да си мюсюлманин, а не турчин. Така около две трети от народа приема исляма. Това се случва основно през XVII век.

Албанците дават на Османската империя над 20 велики везири!!! Известни са като много добри бойци. Турското название за албанец е „арнаут“ (див). В края XVIII и началото на XIX век, в земите на албанците има прояви на самоуправление от аянски тип. В северната част на страната управляват Бушатлиите (Бушати), а в южната – Али Паша. През XIX век албанците вдигат три големи въстания против османската власт. В случаи на бунтове, турците знаели как да реагират. Те използвали гегите за потушавания на въстания при тоските и обратното, тъй като омразата между двете групи е твърде голяма.

По време на албанското национално възраждане, осъзнавайки, че при независимост ще бъдат малка планинска държава, а в момента са съотечественици в империя на три континента, интелигенцията им се ориентира към измолване от Високата порта на широка автономия в границите на Османската държава. Едни от най-видните представители на албанското национално движение са братята Абдул, Наим и Сами Фрашери. Те са и сред основателите на Първата призренска лига (1878 г.) – национално сдружение, целящо запазване на целостта на албанските земи от претенциите на другите балкански народи.

По време на Първата балканска война, албанците масово се записват като доброволци в османската армия, тъй като считат другите балкански народи за много по-опасни и зле настроени. Османците губят войната, но макар и с не много територии, Албания успява да обяви независимост с декларацията от Вльора на 28 ноември 1912 година. Тази дата е и национален празник на страната. В периода между двете световни войни най-влиятелната личност в управлението е първият крал на държавата – Ахмед I Зогу. По време на Втората световна, страната е под италианска окупация. След елиминирането на Италия от САЩ и Англия, е основана Втората призренска лига. В Северна Албания, Западна Македония и Косово действа SS дивизия, наречена „Скендербег“.

След края войната, страната попада в съветската сфера на влияние. Начело застава комунистическият деец Енвер Ходжа – огромен поддръжник на Сталин. След смъртта на последния, Хрушчов извършва в СССР реформи. Албанският лидер обаче е несъгласен с тях и рязко се дистанцира от останалите социалистически страни. Строят остава непроменен в най-мракобесническа форма до смъртта му през 1985 година. За пореден път на албанците им се случва нещо изключително странно по отношение на религията.

През 1967 година Албания е обявена за първата атеистична държава в света! Назадничавостта, с която света свързва албанците, се дължи най-вече на този период. Нещата са толкова зле, че държава с едни от големите залежи на битум (основната съставка на асфалта) в света, се оказва една от тези, с най-малко изградени пътища. Енвер Ходжа е тоск по произход. Той предприема изключително сурови наказания за популярната най-вече сред гегите вендета. За почти четиридесет години негово управление, случаите на подобен род кръвно отмъщение се броят на пръсти.

След смъртта на диктатора, до падането на строя, държава е управлявана от други комунистически дейци. Настоящият й политически елит (подобно на почти всички източноевропейски страни) води произхода си от тоталитарния такъв.

Виктор Панайотов

добави коментар

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?
  • Добави свой отговор

Реклама

Следвай ни в :