Spisanie.to

История на балоните с горещ въздух

„Аеростат Ривелиън“ е името на първият издигнат над земята балон с горещ въздух. Френският учен Пилатр де Розие „изстрелва“ летателното устройство на 19 септември 1783 г. с трима пасажери на борда – патица, петел и овца. Животните били избрани, за да бъде тестван ефекта от летенето. Реакциите на овцата, които трябвало да наподобяват тези на човека, показали как въздейства голямата височина върху земния обитател. Патиците и петлите можели да политат на малка височина и по този начин да контролират летенето на балона. Полетът продължава 15 минути, а изминатото разстояние е 2 мили, след което животните благополучно са приземени.

Първият пилотиран опит е осъществен 2 месеца по-късно, на 21 ноември, с балон, направен от двамата братя французи Жозеф и Етиен Монголфиер. При избора на пилот за новаторското начинание Луи XVI не иска да поеме отговорност за последствията, ако нещата се объркат. Тогава кралят е осенен от идеята да включат в експеримента затворници, осъдени на смърт, които така или иначе очаквали гибелта си. Впоследствие този план отпада, а на борда на летателното средство се качват Пилатр де Розие и известният по онова време аристократ Франсоа Лаурен д’Арланд.

Балонът с горещ въздух е издигнат от центъра на Париж и лети около 20 минути. Две години по-късно Розие вече има амбицията да премине над Английския канал с нов по-усъвършенстван балон, който да бъде захранен наполовина с горещ въздух, наполовина с водород. За нещастие, 30 минути след излитането балонът експлодира, двамата летци загиват, а Розие остава в историята като първият човек, летял с балон, и първият, загинал в инцидент с балон.

През 1785 г. балонистът Жан Пиер Бланчард и неговият помощник пилот Джон Джеферис осъществяват отдавна планирания полет над Английския канал, което е най-голямото и знаково постижение в летенето с балони до този момент. Но не и последното. Бланчард разпространява популярността на новото транспортно средство и извън границите на Европа. На 7 януари 1793 г. той реализира първия полет с балон в Северна Америка.

Близо век и половина след тези постижения, през 1932 г., шведският учен Аугуст Пикард успява да извърши пилотиран полет до стратосферата. Той достига височина от 15, 900 метра. През следващите няколко години този рекорд е надминат няколко пъти и балонисти от цял свят продължават да се издигат на все по-големи височини. През 1935 г. балонът „Експлорър 2″, захранван с хелий, достига височина от 13,7 мили, което за пръв път в историята доказва, че хората могат да оцелеят на екстремно голяма височина в камера под налягане. Този полет е „крайъгълният камък“ в авиацията и има първостепенна роля за последвалите постижения във въздушния транспорт.

В последните десетилетия на миналия век факт стават и презокеанските „балонени“ пътешествия над Тихия и Атлантическия океан. След всички тези рекорди в летенето с балони идва ред на последното и най-голямо предизвикателство – околосветска обиколка с балон. Бертранд Пикард и Браян Джоунс предприемат пътуването през 1999 г. То стартира в Швейцария и финишира в Африка, а продължителността на полета е 19 дни, 21 часа и 55 минути.

Историята на балоните с горещ въздух се свързва с интересни факти и събития, някои от които комични, а други – трагични. Още със създаването на балона, новото изобретение предизвиква смут и изумление у хората. Скоро след като пускат в експлоатация балоните си, френските аристократи научават, че местните фермери не одобряват подобни странни грамади да се приземяват в земите им.

Нещо повече – селяните били уплашени, че ги нападат огнедишащи летящи дракони. По–трезво мислещите пък възроптали срещу това, че балоните унищожават посевите им. Все пак тези проблеми не дават отражение върху развитието на новата тенденция, а работническата класа отстъпва пред капризите на богатите.

През 1808 г. двама знатни французи са заплетени в любовен триъгълник с преуспяващата оперна балерина „мадмоазел“ Тиареви. Двубоят между двамата мъже на честта буквално се разразил до небесата. Те се издигнали с балоните си в небето над Париж, с цел да се борят до смърт за своята любима. Последвали два изстрела, след което един от балоните се сгромолясал на земята пред очите на събралата се тълпа. Неговият собственик загинал на място, а другият спечелил ръката на красивата девойка.

Съществува и теория, че мистериозните линии над платото Наска са направени с помощта на балони. През 1970 г. Джим Удман поставя тази теза, смятайки, че древните перуанци са пренасяли своите строителни материали и оръдия на труда с балони. Удман се осланя на това, че изображенията върху откритите керамични предмети наподобяват днешните балони с горещ въздух.

Открити са и текстилни фрагменти, които биха могли да служат за направата на подобно устройство. Той стигнал толкова далеч в проучването си, че дори си направил балон, използвайки ресурсите, с които разполагали перуанците. Теорията не се приема добре в научните среди и е широко дискредитирана, но някои все още вярват, че линиите в Наска са по-скоро дело на балони с горещ въздух, отколкото на извънземни пришълци.

Диляна Джеджева

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?
  • Добави свой отговор

Реклама

Следвай ни в :