Spisanie.to

Катедралният храм Св. Ахил в Преспа

Едно от най-открояващите се културни събития по мащаб и важност за миналата година бе честването на 1000-годишнината от смъртта на прословутия български владетел и защитник на българската държавна независимост цар Самуил (6.X.1014 г.). Беше проведена голяма научна конференция и бяха подготвени книги, изложби и документални филми, които все още се представят в различни градове на България. В това се разкрива удобен повод да си припомним за една от Самуиловите резиденции и временно център на българската патриаршия – Преспа (дн. Гърция), и още по-конкретно – за богатата с материално и духовно наследство, но и едва частично запазена катедрална Самуилова църква “Св. Ахил”.

Църквата има трикорабен базиликален план. Дължината й е 50, а широчината 30 м. и покрива значителната площ от почти 1 кв. км. Изградена е от споени с хоросан дялани каменни блокове, на места са употребявани тухли и дървени конструкции. Част от материалите произхождат от по-стари антични постройки. Останките свидетелстват, че покривът на храма е бил поддържан от зелени на цвят колони, изградени вероятно от скъп брешански мрамор. Стенописите са запазени много откъслечно и възхождат към периода от X – XII в. По сведения на византийския летописец Йоан Скилица строителят е самият цар Самуил. Гръцкият археолог Николаос Муцопулос, който проучва останките на храма, е на същото мнение.

В напрегнатите за българската държава обстановка от края на X и началото на XI в. Преспа е избрана за резиденция на българския владетел и седалище на българския патриарх. Днес древните останки на старата базилика съхраняват за поколенията спомена за българските културни и държавнополитически достижения. Наред със своята ценност, като архитектурен и художествен паметник три важни особености издигат катедралният храм в Преспа като изключителен извор за българската история и култура.

Първата важна характеристика на храма е сведението на съхранението на конкретни св. мощи в него. По пример, който се илюстрира и от владетелите в Преслав и Търново цар Самуил полага усилия да издигне престижа на центровете на своята държава като събира в тях светини, дълбоко тачени от православните християни. Място за съхранение на тези духовни съкровища става издигнатият от владетеля съборен храм. Името “Св. Ахил” е избрано във връзка с пренасянето на мощите на едноименния светец, живял през IV в. и който е бил много почитан в областта Тесалия. През 80-те години на X в. победоносните български войски превземат град Лариса и пренасят оттам неговите мощи. Предполага се, че българите пренасят и мощи на други светии. Светите останки са били разположени в дървено ковчеже и положени в украсен саркофаг. Бил е покрит с варовикова мраморна плоча, украсена с композиция изобразяваща кръст, геометрични, растителни, животински мотиви (чапла и камила).

Наличието на светините е оставило дълбоки следи сред местното население. Днес името на св. Ахил е утвърдено за целия остров, той е тачен от тамошните жители като техен благодатен защитник. Молитвеното застъпничество на светеца пред Бога особено се търси от жените, които мечтаят да се сдобият с рожба, а всяка година в деня, в който се почита паметта му – 15 май – край базиликата се състои тържествен събор от хората, които живеят в близките околности.

Другата особена ценност на базиликата е откритият в нея гроб на знатен мъж. В изградена от цели мраморни плочи засводена гробница (аркосолий) в южния кораб през 1969 археолози, начело с проф. Николаос Муцопулос, откриват скелет на мъж. Антроположките изследвания установяват, че той е починал на около 70 годишна възраст. В своето последно упокойно място е бил положен, носейки скъпо облекло. Останките насочват към наличието на позлатена ризница и златотъкана дреха. Особено любопитна е запазената част около таза на скелета, в която се различават ромбове и медальони. В медальоните са изобразени розети и двойки папагали със сплетени крила и глави, обърнати една към друга. Скъпата и богата дреха се отъждествява с царски дивитисий (най-тържественото императорско облекло), а следите от сериозно раняване по скелета допълнително насочват проф. Николаос Муцопулос и други изследователи към погребението на раненият в битката при р. Сперхей цар Самуил. Открити са още три разграбени саркофага, за които се предполага, че са покойни места на други членове на Самуиловото царско семейство.

Третата важна особеност на храма, с изключителна цена за историците, е синтронът (архиерейският трон) в централната олтарна абсида. Над него, от двете страни на прозореца, са били изписани с червена боя арки, всяка от които е била снабдена с надпис, който е обозначавал по една от епископските катедри, които в края на X и началото на XI в. са съставлявали диоцеза на българската патриаршия. Въпреки че част от надписите не са запазени историците са категорични за високата стойност на това единствено по рода си градиво на българското минало. Благодарение на него и с допълнителната помощ от някои други източници се рисува организацията на българската църква отпреди 1000 г.

Базиликата “Св. Ахил” на едноименния остров в Преспанското езеро е ценен духовен и културен паметник за превратната история на българския народ. Нейната позабравена ценност може единствено да натъжава, но както посочиха някои български историци, годишнината от смъртта на цар Самуил е удобен повод за подемането на международно културно сътрудничество и работа по съхранението и опазването за поколенията на паметници като този от богатото минало на Балканските народи.

Георги Канев

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :