Spisanie.to

Киевска Рус и връзката и с Велика и Волжка България

Древноруската държава е известна като Киевска Русия (Киевска Русь). На стратегическо място на брега на р. Днепър възниква селище още в римско време. Горите на Източна Европа са заселени със славянски племена в дълбока древност, а по средното течение на реката са обитавали поляните. Съществуват две версии за основаването на град Киев: първата твърди, че това са братята Кий, Щек, Хорив и сестра им Либед, от които първият е вожд на поляните, но втората е много по-интригуваща. Според „Джагфар Тарих“ (Историята на Джагфар) по-малкият брат на хан Кубрат, Шамбат създава укрепеното градище като база за походи на запад.

Прабългарите на Шамбат в съюз със славяните, наречени „анчийци“ успяват да разгромят аварите и да създадат известната и в западни хроники държава на Само (Самбат). При това положение Шамбат отказал да се подчинява на брат си хан Кубрат и бил наречен Кий (отцепник). Това се случва към 650 г., а скоро територията отново е съединена с Велика България, защото военното щастие изменило на киевските българи, които били победени от обединените сили на няколко германски племена и се принудили да търсят подкрепата на Кубрат. Така единоначалието се възстановява. След смъртта на великия хан държавата му се разпада под натиска на хазарите, Аспарух създава Дунавска България, а Киев влиза в границите на Хазарския хаганат.

В 862 г. варягите (шведи) начело с вожда Рюрик овладяват Новгород и поставят началото на първата руска династия Рюриковичи. Славянските племена и техните князе се обединили около Рюрик и неговия син Игор, както за да уредят постоянните си вражди, така и с цел грабителски походи срещу богатата Византия. Киев е присъединен към първата руска държава в 884г. и става нейна столица. Според византийския хронист Лъв Дякон в 969 г.и 970 г. внукът на Рюрик, Светослав Киевски нахлува в България с многочислени армии и превзема североизточната част на страната заедно със столицата Велики Преслав. Цар Петър I не понася тежкия удар и умира в манастир.

Намерението на завоевателя е да покори цялото българско царство, но от нарушеното равновесие на силите се възползва византийския император Йоан Цимисхи, който също нахлува в България като наш „съюзник-християнин“ срещу варварите – езичници (русите още не са приели християнството). На следващата 971 г. Светослав е разгромен в няколко ожесточени битки от ромеите и принуден да напусне окупираните земи, ала преди това избива всички български боляри, които е заловил – около 300 души. Реално изтребил столичната аристокрация.

На свой ред е убит на връщане при праговете на Днепър от печенегите, а хан Куря прави от черепа му чаша, обкована със сребро и злато. Същото прави хан Крум с главата на император Никифор I Геник след битката във Върбишкия проход от 811 г., което показва общи традиции при степните народи като прабългари и печенеги. Такава практика имаме и при монголите. Походите на руския княз изиграват важна роля за поробването на нашия народ от византийците, което започва именно след като го прогонват.

След гибелта на Светослав започва борба за властта между роднините му, в която накрая печели неговият син Владимир. Той покръства своя народ в 988 г. Макар да е било прието наследяването да става от най-възрастния мъж в рода (чичото имал предимство пред племенника по старшинство), всъщност всички се включвали безогледно в надпреварата за трона. Затова след смъртта на всеки киевски владетел започвала война за короната, която обикновено продължавала няколко години.

Родът на Рюриковичите се разраствал неимоверно, защото всеки княз имал много жени и наложници, а съответно и много деца. С възмъжаването си всички от мъжки пол се борели яростно за наследството, което в крайна сметка довело до разпадането на древноруската държава на няколко големи княжества като Владимиро-Суздалското, Галичко-Волинското, Рязанското и републиките Новгородска и Псковска. Всички те са управлявани от многочислените князе Рюриковичи. В това състояние ги заварва монголското нашествие.

В 1223 г. на р. Калка в приазовските степи обединените сили на куманите (наричани от русите половци) начело с хан Котян и неговия зет, галицкия княз Мирослав Храбри, заедно с почти всички руски князе са поголовно разгромени от изпратена далеч на запад монголска армия. Тъй като целта на монголите била разузнаване, а не завоюване, въпреки категоричната победа (6 руски княза са убити) дори не бил направен опит за нахлуване в руските земи.

На връщане обаче същата година, за първи път непобедимата дотогава татаро-монголска конница претърпява жестоко поражение от волжките българи, предвождани от хан Габдула Челбир в прочутата Овнешка битка на р. Волга. Така е наречена, защото пленените 4 000 монголи били откупени за 4 000 овни. Това било нечувано унижение за гордите степни войни. В отговор през 1235 г. се взима решение за общомонголски поход на запад начело с Бату, внук на Чингис хан от първородния му син Джучи.

През 1236 г. огромна монголска армия (според различни източници между 150 000 и 300 000 души) унищожава Волжка България. На следващата година куманите са безмилостно изтребвани в прикаспийските и приазовски степи и се спасяват с бягство на запад, стигайки чак в Унгария. Унищожено е Рязанското княжество без да получи помощ от другите руски земи. В 1238 г. през суровата руска зима само за 5 дни е превзета и изгорена Москва, защитавана от воеводата Филип Нянка.

Могъщото Владимиро-Суздалско княжество е напълно унищожено, а Великият княз Юрий Всеволодович загива в битките. В 1239 г. е унищожено Черниговското княжество и цяла южна Русия е разгромена. На следващата Бату хан преминава Днепър и превзима Киев, защитаван от воеводата Димитър. В 1241 г. завършва завоюването на Русия с пълния разгром на Галицко-Волинското княжество. Така за 5 години систематично, разпадналата се отдавна Киевска Рус, е разорена и става част от Монголската империя, с което завинаги прекратява своето съществуване.

В наши дни, наследници на древноруската държава са Русия, Украйна и Белорусия.

Сергей Илиев

добави коментар