Кога е Лазаровден – традиции и обичаи

На осмия ден преди Великден християните празнуват Лазаровден – денят, в който Исус Христос възкресява Лазар след 4 дневна смърт в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Интересен факт е, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, затова всяка година трите празника Лазаровден, Цветница и Великден са на различни дати.

Лазаровден – традиции и обичаи

На Лазаровден подрастващите девойки се превръщат в моми за женене. Затова и най-популярният обичай е така нареченото лазаруване, свързано с гадаене за предстояща женитба. Празникът отбелязва момента, в който обществото позволява на момите да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. Казано по друг начин, на Лазаровден девойките започват да живеят в света на жените.

На този ден момичета на възраст от 10 и нагоре години се събират на малки групи от по 6-7, облечени в празнични носии или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото. Тъй като лазарките имат специално замислени песни според къщата и стопаните, репертоарът им рядко се повтаря. Първата песен е за домакина, който ги дарява с пари. След това се пее за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете и за млада невеста. Лазарките се гощават с хляб, сол, лук и праз, плодове и погача. Домакинката на всяка къща дава и яйца, които да се боядисат на Великден. Според традицията, ако момиче не е лазарувало, то не може да се омъжи.

Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. В миналото се е смятало, че ако се пропусне нечия къща, лош късмет ще спохожда стопаните.

Лазаровден – поверия

С моминските обичаи на Лазаровден е свързано и интересното народно поверие, че девойка, която е лазарувала не може да бъде похитена от змей. В Източна Тракия легендата за Змейовата невеста е била широко разпространена. Тя разказва за девойка, която отивала с родителите си на събор в съседното село, но по пътя дотам ожаднява и спряла да пие вода на един кладенец. Тогава дошъл един змей и й предложил да му пристане, като й обещал несметни богатства. Девойката се изплашила и избягала. След това обаче се поблазнила и пристанала на змея.

След време й домъчняло за близките й и го помолила да я пусне, за да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, но докато живеела с него й била пораснала опашка. Чувайки песните момите, започнала да се опитва да се отърве от нея, но без успех. От ужас, че дружките й ще я заварят така, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало то страх.

Лазаровден – обредни игри

В някои краища на България от Лазаровден до Великден се изпълнявали лазарски обредни игри наречени буенец. Младите момичета се събирали и избирали своя водачка, наречена буенек. Тя била тази, която ги организирала в припомнянето и заучаването на обредните песни, тя ги водела при лазаруването. Обикновено буенеца е облечена с мъжка риза и на главата си има калпак. Избирала се и „булка“ за буенеца, обикновено малко момиче с живи родители, което е облечено в невестинска премяна и е забулено с було. Така те минавали от къща на къща и изпълнявали своите обредни песни и танци, благославяйки за здраве и берекет.

На Лазаровден още се берат върбови клонки, които се използват за закичване и правене на венци на следващия ден – Цветница.

Лазаровден и Цветница са празници свързани с разцъфването на природата. Включват се към поредицата от дни носещи новото начало на идващата пролет.