Културният облик на Варна

След десетилетия застой, дойде време за промяна на морската столица. Миналата седмица бараките покрай „дупката” във Варна бяха съборени. На тяхно място ще има нова пешеходна алея, а самата дупка, представляваща изкоп, останал открит, заради намерените от археолози останки от антични сгради, ще се превърне в музей. След дълго премисляне, бе взето решение архелогическият обект да се допроучи и след реставрация и консервация да бъде открит за посещения. Според археолози е възможно разкритите руини да са част от амфитеатралния комплекс на древния Одесос, върху чиито основи стъпва град Варна. Специалистите очакват при бъдещи разкопки да открият сцената на съоръжението, намираща, според тях, под паркинга до някогашния хотел „Мусала”.

Промените в облика на градския център предвиждат застилането на нови плочки върху пешеходната част на бул. „Княз Борис I”, както и на площад „Независимост”. Предвижда се площад „България” пред бившата „Валентина”, също да бъде обновен. В средата на новата фигура от цветни плочки ще изникне метално дърво. Скулптурата трябва да разнообрази скучния градски пейзаж. Още една пластика ще бъде поставена на малкия площад до  гимназия „Климент Охридски”. Предвижда се монтиране на пейки по продължение на цялата пешеходна зона, както отдавна това се случи в центъра на София.

Ще бъде създаден и посетителски център, обхващащ 13 забележителности от региона. А за реставрация на Римските терми от държавния бюджет  ще бъдат отпуснати 3 млн. лв. Ударно ще се финансира проучването, реставрацията и консервацията на крепостта Кастрици, намираща в резиденция Евксиноград. След посещение на манастира „Св. Богородица” в м. „Караач теке”, част от вилната зона на Варна, Симеон Дянков обеща 200 хил. лв. за мащабни проучвания през лятото на 2013 г. Светата обител е снабдена с уникален по размери скрипториум (помещение за писане и преписване на книги), съперничещ по вид на византийските.

Очаква се Варна да придобие облик на истинска европейска столица на културата. Такава, каквато сме свикнали да виждаме през изминалите десетилетия.