Къде е Шангри-Ла?

Древните източни легенди за „изгубения земен рай“ от векове поддържат вярата на хората, че съществува място, където светът е по-красив, а животът по-лесен. Според авторите на научно-популярни и художествени издания, посветени на тази тема, съвършената страна се намира в Хималаите и по-конкретно в Тибет.

Не е известно преди колко години и как възниква тибетската цивилизация. До началото на 20 век китайската политическа конюнктура забранява достъпа и ограничава връзката между Тибет и останалия свят. А някои от прочутите тибетски манастири и до днес остават в пълна изолация. Малцина са късметлиите, успели да преминат границите на тези свещени места, а още по-малко са посветените в тайнството и силата на източните учения.

Николай Рьорих, авторът на книгата „Шамбала“, издадена през 1930 г., има възможността да посети Тибет няколко пъти и да опише в изданието си необяснимите явления, които наблюдава там. Три години по-късно излиза романът „Изгубеният хоризонт“ на Джеймс Хилтън, който дава на света художествената фикция на земния Рай, известен като Шангри-Ла. Книгата описва историята на двама летци, попаднали в неизвестна страна с около 1000 жители, управлявани от върховен лама и 50 монаси. Те не общували с други хора, освен с търговци, на които давали злато в замяна на други необходими блага, живеели в пълна хармония и никога не остарявали.

Митът за подобна идеална действителност битува в много религии, легенди и учения. Затова и голяма част от Хилтъновите читатели вярват, че Шангри-Ла съществува. В най-старите известни будистки писания се споменава земята Чанг Шамбала, считана за източник на древна мъдрост. В Китай съществувало поверие, че в подножието на Кунлунската планина е скрита долина, в която живеят безсмъртни хора. За индийците съвършеното място било на север от Хималаите и се наричало Калапа.

Едно от източните учения е „лунг-гом“, последователите на което успявали да усвоят левитирането и да преминават през пространството с голяма скорост. Свидетелка на такива явления е французойката Александра Дейвид – Нийл, която 14 пъти пътува до Тибет, изучава езика на местното население, както и различни форми на будизъм и ламаизъм. Тя придобива ранг на лама и става първата европейка, посетила свещения град Ласа. В книгата си „С мистици и магьосници в Тибет“ Нийл подробно описва повелите и методите на учението, даващо свръхсили на изповядващите го.

Митът за Шангри-Ла произхожда от поверието на тибетските будисти за „беюл“ или „скрита земя“, изпълнена със свещени храмове, които се разкривали само на истински вярващите, или във времена на криза. Според древно пророчество, най-могъщият таен град лежи в сърцето на непристъпната клисура Цангпо (Tsangpo Gorge), дълбоко в дебрите на Хималаите, закрит от водите на огромен водопад. През 19 век редица европейски експедиции обхождат дивите гори на Тибет, обсебени от мисълта, че ще открият този водопад. В 1925 г. английският ботаник Франк Кингдън Уард вече бил проникнал навсякъде в клисурата, освен в най-недостъпния, дълбок 5 мили пролом на реката Цангпо, след което констатирал, че дълго търсеният водопад не е нищо повече от религиозна измислица.

Дълбоката падина Цангпо за дълго време остава бяло петно на световната географска карта, докато алпинистът и будистки възпитаник Иън Бейкър не решава да разгадае легендата. За първи път той научава за нея през 1977 г. от будистко писмо, открито в Непал. Всички религиозни притчи и напътствия на местните монаси насочват Бейкър към непроходимата, дълбока 5 мили местност, известна под името Янгсанг и разположена в местността Пемако.

При една от съвместните им беседи, Далай Лама обяснява на своя ученик, че за да се намери мистериозната земя е нужно повече от добра екипировка и точен компас. Само след достигане до дълбините на собственото си съзнание, пречистване на душата и преодоляване на емоционалните бариери, човек би могъл да открие входа на Шангри-Ла. Самото обяснение на Далай Лама гласи следното: „Това е нещо като квантова физика, която открива паралелна действителност и комплексни вселени“.

Обсебен от идеята за Янгсанг, Бейкър решава да покори това място с цената на всичко. Той осъществява първото си пътуване до клисурата на Цангпо през 1993 г. като член на експедицията на Рик Фишър. Иън Бейкър, заедно с Кен Сторм, който също бил част от групата и местния жител Генг Куанру, се отделя от експедицията и прекарва седмици в бродене из дивата джунгла на Пемако и опити да достигне до най-непристъпните кътчета на долината.

Според будистките вярвания, Пемако не е просто област на скалисти хълмове и непроходими гори, а земният вариант на тибетската богиня Дорж Пагмо. Всяка скала, пещера и воден проход представлява част от нейното тяло. Между 1993 и 1998 г. Бейкър, Сторм и техният приятел Хамид Сардар правят няколко експедиции по протежението на това „божествено тяло“.

Пътуванията на тримата авантюристи не преминават без трудности и перипетии на съдбата. Китайските бюрократи правят опити да провалят плановете им, а безпощадните бури, валежи и различни инфекции и вируси ги довеждат до отчаяние. Неведнъж Бейкър бива обезнадежден от факта, че няма никакви доказателства и данни за това, което търси, и може би е тръгнал по следите на една празна химера.

След всички усилия, несломимата воля на изследователя бива възмездена. На 8 ноември 1998 г. екипът на Иън Бейкър, спонсориран от National Geographic, намира величествения водопад, висок 108 фута. Древният мит за чудните водоскоци на река Цангпо се оказва реалност, а човечеството прави крачка напред към откриването на „скрития земен рай“. Или поне тази част от човечеството с чисти души и ясно съзнание, че той съществува.

Разбира се Шангри-Ла е само една страна утопия в книгата на Джеймс Хилтън, но ако подобно място съществува, то навярно се намира на покрива на света – Тибет.