Ламанша – протокът разделящ южна Англия и северна Франция

Ламанша (La Manche – на френски – ръкав; English Channel – на англ. – Анклийски канал) е проток разделящ южна Англия и северна Франция и вливаща се към южната част на Северно море. Той е дълъг около 560 км. и е широк 240 км. Има няколко големи острова като най-забележителният е остров Уайт. Бреговата линия особено на френския бряг е дълбоко врязана. Няколко острова в близост до бреговата линия на Франция са под нейната юрисдикция. По-забележителните от тях са Шоси и Мон Сен Мишел.

Името Ламанша е широко използвано в началото на XVIII в. Вероятно произхожда от наименованието дадено му в холандските морски карти от XVI в. По време на най-новата ледена епоха преди около 10 000 години Великобритания и Ирландия са били част от континентална Европа. По време на този период Северно море и почти всички британски острови са били покрити с лед. Ламанша се е появил по-късно като разделителна черта между островна Великобритания и континентална Европа.

От историческа гледна точка Ламанша има важна роля в развитието на Великобритания. Благодарение на него се развива мореплаването. Позволява на Великобританците да контролират северно море и им служи като естествена защита при спирането на нахлуващи армии. Примери за това са неуспешната инвазия на испанската армада от 1588 г., спирането на Наполеон по време на Наполеоновите войни и на нацистка германия по време на Втората световна война. В по-спокойни времена Ламанша служи като връзка, свързваща култури и политически структури. В продължение на почти 1000 години Ламанша осигурява връзка между районите на Селтик и тези на Кордо и Бретан.

Маршрутът до британските острови е бил известен от незапомнени времена. Пшеница се е търгувала през Ламанша преди 800 години. По време на Римската империя Диадор Сицилийски и Плиний предлагат търговия с келтските племена и тя процъфтява. През 43-та година преди Христа, Галия става Римска провинция и това засилва нейните търговски връзки. По време на великото преселение на народите преминаващите през галия племена постепенно изместват местната келтска популация.

От 739 г. започват викингските нашествия в областта. През следващите 250 г. нападателите от скандинавските страни Норвегия, Швеция и Дания контролират Северно море. Те продължават да се заселват на британските острови на континента до около 1050 г. От XIX в. започва великобританският контрол върху Ламанша и Северно море. Това се счита за основата за образуването на Британската империя.

Ламанша е далеч по-населен на английския бряг. Най-значителните градове с повече от 20 хил. жители във Великобритания според изследвания направено през 2001 г. са Бриджстоун, Портсмът, Торки, Фалмуд. На френска територия най-големите градове според изследвания от 1999 г. са Кале, Болон сюр Мер, Шербур, Сен Мело, Динар.

Ламанша е ключов за трафика между Великобритания и Европа и Северно море и атлантическите маршрути. Това го прави изключително натоварен, защото през него минават над 500 кораба на ден. След инцидент през януари 1971 г. и серия от катастрофални сблъсъци през същата година заработва първата в света радар-контролна схема, създадена от Международната морска организация. Според схемата съдовете пътуващи на север използват френската страна, а тези пътуващи на юг – английската. Морската GPS система позволява на корабите да бъдат програмирани да следват навигационните канали точно и автоматично. По този начин се избягва рискът от засядане или фатални сблъсъци. Друга новост за подобряването на трафика е системата за автоматично разпознаване на плавателни съдове и дисплей показващ движението в Ламанша създаден през 2006 г.

Освен за индустриални цели Ламанша също така се използва като спортно предизвикателство. Предизвикателство да преплуваш Ламанша води своето начало от 24-25 август 1875 г., а първият смелчага е капитан Матей Леб. До края на 1927 г. по-малко от 10 плувци са успели да повторят подвига, включително и една жена, която успява да преплува Ламанша през 1926 г. Броят на преплувалите ратифицирани плувци до 2004 г. е 948 души. На лице са 16 двупосочни прелези – 9 от мъже и 7 от жени и има трипътни прелези – две от мъже и една от жена. Най-бързото регистрирано преплуване е през 8-ми септември 2012 г. – 6 ч. и 55 м.

За съжаление много нелегални емигранти и бегълци решени на всяка цена да достигнат до Великобритания рискуват да преплуват канала нелегално. Това обаче нанася сериозни последствия върху здравето и живота им.