Spisanie.to

Легендата за древния град Тимбукту

Митичният град Тимбукту – символ на блясъка и величието на антична Африка, е разположен на територията на Западноафриканската държава Мали, в подстъпите на пустинята Сахара, в близост до третата по големина река в Африка – Нигер.

Основан е през XI век като поселище на номадския народ туареги, пътуващи от векове с кервани из пустинята. На езика на туарегите „тим“ означава кладенец, а кладенец в пустинята е равнозначен на „живот“. Легенда от незапомнени времена разказва за възрастна жена на име Букту, живееща до река Нигер, която имала кладенец и гостоприемно посрещала преминаващи арабски търговци, пътуващи на север с керваните си. Постепенно до мястото на кладенеца израснало селище, което местните нарекли Тимбукту в памет на Букту и нейния животворен кладенец.

Разцветът на града е свързан със завладяването му от племето малинке на народите манде. Оазис в суровата пустиня, Тимбукту се превръща в притегателен център за берберски мюсюлмани и арабски търговци. Разположен на пресичащите се търговски пътища на керваните от Сахара, пренасящи сол, подправки и платове от север и търговските лодки по Нигер, превозващи злато и роби от Западна Африка, градът се разраства бързо в голям и значим търговски център.

Най-голям разцвет бележи в началото на XIV век, когато след поклонение в Мека, в Тимбукту се установява великият малийски владетел Манса Муса и градът става център на Малийската империя. В този период е издигнат величествен царски дворец, за съжаление неоцелял до наши дни, и множество изумителни джамии, сред които и емблематичната за града джамия Джингерейбер, построена от кал и глина. Търговията със злато и сол процъфтява, а славата на Тимбукту като град на несметни богатства се разраства. Тайната за неговото местонахождение е пазена ревностно и в продължение на няколко века европейците не успяват да открият приказната земя, за несметните богатства на която се разказват удивителни легенди.

През XV век градът се превръща в един от най-важните търговски, просветни и духовни центрове на Африка. През 1492г. Тимбукту се включва в състава на Сонгайската империя, управлявана от император Аския Велики. По време на неговото управление към града се стичат много учени и мъдреци от Мека и Кайро, които, просветеният монарх превръща в свои безценни съветници. Далновидната политика на Аския Велики развива търговските контакти на империята с Азия и Европа, налага исляма като официална религия и създава множество ислямски училища.

В този период джамията Санкор в Тимбукту, строена по времето на император Манса Муса, се превръща в ислямски университет. В него се обучават над 25 000 студенти, съставляващи 1/4 от цялото население на града по това време. В библиотеката на университета се съхраняват стотици хиляди ръкописи, представляващи свещени за исляма текстове, донасяни през годините от Кайро, Багдад и Персия. Библиотеката се превръща във втората по важност в Африка след Александрийската.

Златният век на Тимбукту приключва през 1591г., когато градът е превзет от наемна войска на султана на Мароко – Ахмад I ал Мансур, въоръжена с невиждано по тези места огнестрелно оръжие. Елитът на местното общество – учени и книжовници, е обвинен в предателство, една част е избита, друга – изпратена в изгнание в Мароко. За да защити града от нашествията на берберите, султанът оставя въоръжен гарнизон да го брани, но берберите успяват да превземат и разграбят града. Тимбукту постепенно започва да запада, а броят на жителите му непрестанно намалява. Упадъкът продължава до 1893г., когато градът е завладян от френски колонизатори, които частично го възраждат. През 1960г. Тимбукту става част от независимата република Мали.

Днес за величието на легендарния пустинен град напомнят изумителните сгради на джамиите от кал и глина и хилядите безценни древни ръкописи, съхранявани през вековете като ценна реликва и предавани като свят завет от поколение на поколение. Част от ръкописите се намират в библиотеката на университета Санкор, други се съхраняват в библиотеката на института ,,Ахмед Баба“, основан през 1970г. от правителството на Мали с посредничеството на ЮНЕСКО. Десетки хиляди ръкописи са грижливо пазени и в близо 80 частни библиотеки в града, както и в частни семейни архиви. През 2000г. правителството на Люксембург, съвместно с международни фондове, инициира проект за проучване на писменото наследство на древния град. Установява се, че най-старите съхранени манускрипти датират от XII век, написани са на арабски език или езика фула, и са посветени на астрономията, музиката, биологията, учението за морала и благочестието.

Макар и включен в списъка на световното културно и историческо наследство на ЮНЕСКО, градът-оазис, наричан някога „перлата на пустинята“, днес е застрашен от изчезване и е въпрос на време настъпващите от пустинята пясъци да го завладеят напълно, ако не бъде проведена мощна кампания по залесяване. Населението на града наброява едва около 35 000 човека, препитаващи се от древни времена с търговия и добив на каменна сол. Тимбукту, като част от една от най-бедните държави в света, днес изглежда потънал в пясъци и нищета.

От Златния век на „Златния град“ е останала жива и една легенда за 333 свети мъже, която местни потомци на племето малинке разказват на поколенията. Според легендата, в древни времена Дяволът отправил предложение на човека да стане негов последовател, но човекът избрал да следва Бог. Тогава Дяволът решил да му отмъсти и направил на най-ценния метал за човека – златото, страшно заклинание, пробуждащо пагубна страст към жълтия метал. Заклинанието проработило и хората като обезумели започнали да гинат в желанието си да се сдобият със злато. Ценният метал се съхранявал в Тимбукту и войни „гараманти“ от хилядолетия пазели златния резерв на човечеството.

Ако някой успеел да открадне злато, то той бил убиван, а златото било погребвано заедно с тялото на този, който осквернявал себе си с непреодолимото желание да го притежава. В тези времена в Тимбукту се заселили 333 велики учители, които притежавали цялата мъдрост на света. Когато ходели по постланите със злато улици на града, златото потъвало под краката им – толкова силно било просветлението на човешкия дух, че отстъпвало пред измамната сила на презрения метал. Много години минали, прииждали хиляди пътешественици в търсене на злато и богатства в Тимбукту, но нито един от тях така и не се обърнал към учителите в търсене на познания. Тогава учителите решили да скрият златото от алчните очи на хората и създали двойник на града, в който свободно можел да пребивава всеки, зажаднял за ценния метал, но вместо злато, под краката му щяло да има само пясък…

Един ден, когато заклинанието бъде развалено, Тимбукту ще се въздигне от пясъка и отново ще заблести в злато, слава и великолепие!

Ива Иванова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :