Лувър – история и изкуство

Изпълняващи функцията на хранилища на създаденото през хилядолетията от човешката цивилизация, музеите са важна част от нашето общество.

Сред най-известните и богати подобни институции се откроява Националния музей на Франция – Лувър. Със своята украсена с изключителни орнаменти архитектура, бившата кралска резиденция прилича на бижу.

Огромните му размери дават усещане за незначителност на осмелилите се да прекрачат прага. В просторните зали, стаи и коридори, сред изложените шедьоври се усеща присъствието на човешкия гений и опитите му по пътя към себепознанието и света.

И ако спрем за малко, съсредоточим се и се заслушаме ще чуем необикновените истории, които могат да ни разкажат всяка картина, скулптура, древен артефакт, ръкопис, които са част от колекцията на Лувър.

Съдбата на музея е преплетена с тази на Франция и френския народ. Намиращ се в центъра на град Париж между река Сена и известната улица „Риволи“, Лувър е построен през 1190 г. от крал Филип II. Първоначално служи като крепост и да брани града от нападенията на викингите, който по това време е най-големият в Европа.

Около 200 г. по-късно, през 1364 г. започва обновяването и превръщането на сградата в прекрасна кралска резиденция. А през 16 в. тя е разрушена и отново издигната, този път в ренесансов архитектурен стил от Анри IV. Тогава е създадена и Голямата галерия с впечатляващата дължина от над една миля. Периодически чак до 1878 г. по Лувър се строи и достроява.

Още през 16 в. от крал Анри IV се слага начало на традицията да бъдат канени знаменити художници и занаятчии, които да работят по сградата. Това превръща музея в изключителен художествен и архитектурен шедьовър. През 1674 г. при управлението на Луи XIV, останал в историята като Краля Слънце, Лувър е организиран в седалище на Френската Академия на Науките и Кралската художествена академия.

По време на Великата френска революция настъпва момент, когато официално е обявен за музей на 8 ноември 1793 г. Малко известен факт е, че когато през 1826 г. в Лувър е създадена колекция от египетско изкуство, неин първи уредник става самия Жан-Франсоа Шамполион, основателя на съвременната египтология, откривателя на Розетския камък и първия учен разчел египетските йероглифи.

През 1989 г. архитекта Йау Минг Пей създава грандиозен план за обновяването на музея, който се нарича проект „Grand Louvre“. Основна негова задача е да бъде отворено за посещения северното крило на сградата, дотогава ползвано за дейността на правителствени служби. Построена е и огромна стъклена пирамида в центъра на вътрешния двор на музея, въпреки нееднозначното й приемане от обществото. Интересен факт е, че именно в тази пирамида се развива част от действието в романа на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ (2003).

В момента музея се простира на площ от над 60 000 кв. км. и съхранява около 380 000 експоната, само малка част от които са изложени пред погледа на посетителите. Изложените артефакти са организирани и представени в 8 отдела – „Картини“, „Древен Египет“, „Гърция, Етрусия и Рим“, „Близкия изток“, „Скулптури“, „Декоративно изкуство“, „Ислямско изкуство“ и „Гравюри и рисунки“.

В Лувър се пазят някои от най-големите и придобили световна известност шедьоври на изкуството, като „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи, скулптурите „Венера Милоска“ и „Нике от Самотраки“, картината „Свободата води народа“ на Дьолакроа, творби на Тициан, Рембранд, Рафаело, Микеланджело, Рубенс, а също и едни най-хубавите образци на египетското изкуство.

И така, завършвайки тази кратичка, общообразователна статия си мисля, че животът е като морското дъно. Колкото и да вадиш камъчета и миди оттам, винаги ще остават още много. Това важи с пълна сила за Лувър. Той е място, което трудно се описва с думи, но може да бъде разбрано само със сърцето. Аз ви желая от все сърце, да отидете някой ден там и да отворите умовете и очите си за всичко, което музеят ще ви покаже. Повярвайте ми, няма да съжалявате за това!