Люлките на цивилизацията: Мала Азия

Земите на днешна Турция са заселени от най-дълбока древност. Още по времето на Старото Египетско царство (Великите пирамиди) тук е имало местни владетели и развити селища. Към средата на 2 хил.пр.н.е. в източната част на полуострова хетите създават силна държава, която завладява голяма част от Близкия изток, превзема и разграбва могъщия Вавилон и в рамките на две столетия е равностоен противник на фараоните в Сирия и Палестина.

По интересното за нас е, че в централната и западната част са разположени племена с тракийски произход като дардани, витини, фриги, лидийци, карийци, кападокийци и др. Средоточие на целия регион се явява прочутата Троя. Който владеел града, господствал и над половината полуостров, а това неизбежно водело до постоянни междуособни войни. Така днес археолозите откриват 9 Трои, съществували от около 5000 г.пр.н.е., някои опожарени, други разрушени и плячкосани.

Счита се, че Омировата Троя е седмата. Тук бащата на археологията Хайнрих Шлиман открива невероятно съкровище от хиляди златни предмети, датирано поне 1000 години преди доблестният Хектор, изправен пред своите троянци да каже: „Моят закон е прост: Почитай боговете, Защитавай родината и Обичай семейството си!“.

Целувката между Азия и Европа е при Босфора. Безкрайно нежна, почти недоловима. В стари времена от тук е минавал единственият път в двете посоки. И е ползван преизобилно за всякакви цели, но най-вече са се запомнили завоевателните. Около 1200 г.пр.н.е. са унищожени, както Хетското царство, така и могъщата Троя. Победителите гърци постепенно започват да колонизират западното крайбрежие на днешна Турция, а местните племена създават малки, но богати и силни царства.

Особено се откроява Крез, цар на Лидия, поради големия добив на електрон. Това е природна сплав на злато и сребро, като количеството на златото се колебае между 30 и 80%. Може би, заради неговото несметно богатство пристига първият завоевател, създателят на Персийската империя, Кир I. За първи път цялата територия на днешна Турция попада в една държава. Включително кардухите, прадедите на съвременните кюрди, които произхождат именно от планините на Турция.

Персийското нашествие в Европа се натъква на шепата градове-държави на Древна Елада, водени от Атина и Спарта. Ако погледнете карта от онези времена лесно ще откриете огромната империя на персите (чак до Индия и Судан), но жалкото петънце, равняващо се на около една трета от днешна Гърция трудно ще различите. Малко е да кажем Давид срещу Голиат, по-скоро джудже срещу великан. И все пак…

Първи в настъпление тръгнали персийските армии, за да покорят поредните земи под скиптъра на своя владетел. За всеобщо удивление, включително и на самите гърци, пълчищата нашественици претърпели катастрофални поражения по суша и море. Оказало се, че бойния дух, дисциплина и военно умение на древните елини значително превъзхождат тези на враговете им. Добили увереност, гърците скоро пожелали да заграбят приказните богатства на империята и само липсата на единство между тях им попречило да го сторят веднага. Едва след 150 години Филип II Македонски обединява Елада и неговия син Александър Велики незабавно започва завоюване на огромната империя.

На територията на днешна Турция станали две от трите решителни битки: при р. Граник и град Иса. Геният на Александър плюс изключителната му дързост печелят, а всички племена и градове го приемат като освободител. На мястото на персийската империя се създава нова цивилизация, която завинаги променя света. Започва елинистическата епоха на смесване между Европа и Азия. Това е един брак, от който се раждат развитие, просперитет, толерантност и плурализъм. Изникват много нови градове, включително прочутата Александрия в Египет.

Около 300 години по-късно, но все още преди новата ера, римските легиони лесно покоряват земите на Близкия изток, включително Турция. Тук воюват Гней Помпей и Гай Юлий Цезар, а Клеопатра ходи на бани в Памуккале (Хиерополис). Причината е в тоталната разпокъсаност и царяща опустошителна анархия, на фона на която, римските завоеватели изглеждали като по-малкото зло. Може да се каже, че именно изключителното умение на легионите да въвеждат ред за първи път консолидира разнородното население на полуострова.

От тук, нататък нямаме сведения за значими междуособици и бунтове векове наред. Още повече, че провинцията се оказала далеч от границите на империята и съответно от вражески нашествия. След Йерусалим тук е една от първите люлки на християнството. Апостол Павел години наред обикаля тези земи и успешно засява Словото Божие, а описанието на делата му изпълва голяма част от Новия завет на Библията.

Днешна Турция не е засегната особено от разпадането на огромната империя и нейната територия плавно преминава в Източната римска империя, наречена Византия. Император Константин I Велики на мястото на старата гръцка колония Византион строи нова, величествена християнска столица и я нарича на своето име Константинопол. Два века по-късно, около средата на 6 век от н.е. Юстиниан I Велики с плячката от военните походи построява грандиозния православен храм „св.София“, наречен на Божията Премъдрост (на гръцки – София). На свой ред нашата столица след време получава името на този храм.

В източната част на Мала Азия Византия се бори на живот и смърт първо с новата персийска империя на Сасанидите, а след нейната гибел с арабите мюсюлмани. Войните на пророка Мохамед почти сигурно са щели да превземат Константинопол още в 718 г., но за щастие на цяла Европа се натъкнали на хан Тервел и гигантската им армия претърпяла катастрофално поражение. След този погром Византия постепенно взела превес във войната и започнала да изтиква обратно арабите в Сирия и Ирак.

Към 1050г. най-после на историческата сцена се появяват и турците. Но не в Турция, а в днешен Иран (Персия). Инициатор за движението на техните племена бил вождът Селджук от там и името селджукски турци. За да могат да се обединят по-лесно приели исляма от арабите, които обаче покорили, и то без да срещнат почти никаква съпротива. Скоро настъпващите турци и византийци се срещнали и благодарение на некадърността на последните цяла Мала Азия с изключение на Константинопол паднала под властта на полумесеца. Впрочем турските конници били великолепни бойци за ония времена.

Съвсем скоро обаче настъпил поредния обрат. Започнали кръстоносните походи на западноевропейските рицари, които създали големи проблеми на турските владетели. На изток никой не умеел да се бори срещу облечените в желязо професионални войни на Запада. Отряд от 700 рицари бил напълно достатъчен да срази 20 000 армия на мюсюлманите. На гребена на кръстоносните победи, византийците тихо мълком си възвърнали голяма част от територията на днешна Турция.

Така и не се научили да се справят с турците обаче. И когато, макар и с цената на огромни жертви, обединения ислямски свят (турци, араби, кюрди и т.н.) ликвидирал кръстоносните държавици в Йерусалим, Антиохия и Едеса, без никакво усилие вождовете отново се настанили почти до Константинопол. Един от тях се наричал Осман и станал основател на Османската империя.

Постоянните войни на християните помежду им, липсата на всякакъв здрав разум, безмерния егоизъм и горделивост, довели нещата до там, че османските вече турци (същите, които по-рано се наричаха селджукски) постепенно завладели не само Мала Азия, но и целия Балкански полуостров и стигнали дори до Виена. В 1453г. султан Мехмед II Ел Фатих (Завоевателят) най-после превзел Константинопол, който по онова време вече бил наричан Градът.

Чак до 1930 г. името му си останало Константиние – на турски „Градът на Константин“, с малко изключение през 18 в., когато султан Мустафа III го нарекъл Исламбол, т.е. „пълен с ислям“. Разговорно обаче, турците наричали града Истанбул (от гръцкото „ис тин поли“, което означава „към града“) векове преди това да стане официално през гореспоменатата 1930 г.

Интересна е подмяната на гръцки говорещото население на Мала Азия с турци още в началото на нашествието в 1071г. То е изтикано в най-западната част на полуострова и по крайбрежието, докато Анадолското плато плътно е заето от преселниците, които скоро имат пълно числено надмощие.

Османската империя просъществува от 1299 г. до 1922 г. Тя е основана на исляма и на абсолютната власт на султана и не е национална турска държава. По-голямата част от висшето ръководство на империята не са турци по произход. Например Великите везири Кьопрюлю, които оформят цяла династия на този ключов пост и имат изключителен принос за втория възход на страната са албанци по произход.

Въпреки себеотрицанието и героизма на турските войски през Първата световна война, в крайна сметка Османската империя се разпада, последният султан е детрониран и в 1923 г. след ожесточена борба с гърците е провъзгласена турската република. Решаваща роля за промяната изиграва генерал Мустафа Кемал, герой от войната и, както се оказва много талантлив държавник. Турция оцелява и се възражда от пепелищата като светска, национална държава от съвременен тип. За изключителните си заслуги Мустафа Кемал е наречен Ататюрк (баща на турците).

От военния преврат на генерал Кенан Еврен в 1980г. до наши дни Турция разкрива все по-пълно своя потенциал и се превърна в една от най-бързо развиващите се и водещи страни в света. С ново самочувствие и увереност президентът Ердоган води все по-независима и успешна политика, а страната има отлични икономически показатели.

Турция предлага прекрасни условия за туризъм и има курорти способни да задоволят всеки вкус и изисквания. Получава се връзка между изискан, европейски стил и ориенталско гостоприемство, което от мнозина се възприема като особено очарователна смес.