Spisanie.to

Магна Харта – повикът на човека за свобода

Има събития в човешката история, които трябва да се помнят и знаят от потомците, тъй като са допринесли в значителна степен за формирането на съвременната цивилизация и на нашата същност. В пантеона на историята освен забележителни личности, събития и идеи, своето място намират и изключителни документи.

Великата харта на свободите или Магна харта, както е по-широко известна е необикновен исторически документ, чрез който се поставят основите на съвременните демократични принципи. Събитията предшестващи и довели до подписването на хартата се развиват в средновековна Англия по времето на управлението на крал Джон (1199-1218 г.), известен още като Джон Безземни.

Той е най-малкото от петте деца на крал Хенри II и кралица Елеонор Аквитанска. Трима от братята му – Уилям, Хенри и Джефри умират млади и на престола на Англия се качва следващия по ред от синовете – Ричард, който ще остане в историята като крал Ричард I, наричан още Лъвското сърце – един от основните участници в Третия кръстоносен поход за освобождаването на Йерусалим от арабите и главен военен противник на султан Саладин. Когато умира през 1199 г. за владетел на страната е обявен последния оцелял принц – Джон.

Управлението на новия английски крал може да бъде охарактеризирано, като изпълнено с много сътресения и проблеми. През цялото време крал Джон води дългогодишни войни с Франция, претърпява поражение, в резултат на което биват изгубени доста земи на континента; влиза в политически и дипломатически конфликти с римския папа Инокентий III, завършили с отстъпление от страна на самия монарх; постановява изключително високи такси и налози и провежда над народа и аристокрацията си деспотизъм и терор. Всичко това намалява драстично популярността и уважението към краля сред английското висше общество.

Така създаденото напрежение ескалира през 1215 г., когато неколцина от най-влиятелните и могъщи барони в Англия се надигат в открит бунт срещу своя владетел. Скоро към тях се присъединяват и представители на другите прослойки в тогавашното общество – рицари и граждани. В стремежа си да избегне конфронтацията или поне да я забави, докато пристигне помощ от папата и от наемните му войски, крал Джон протака и удължава изключително много преговорите с бунтовниците.

Той дори предприема различни мерки, за да подобри имиджа си пред народа и се включва в организацията на Четвъртия кръстоносен поход, но безуспешно. Опитът на краля да предложи преговорите да се водят пред безпристрастен арбитър, за какъвто предлага папа Инокентий III, също завършва безславно. Със силната подкрепа на френския крал Луи и на шотландския владетел Александър II и чрез симпатизиращите им лондончани, бунтовниците успяват да превземат столицата на 10 юни 1215 г.

Превземането на Лондон поставя крал Джон (ако можем да си позволим да използваме този израз) в „шах и мат”. И в резултат на това на 15 юли същата година неговите барони го подлагат на сериозен натиск и го принуждават да подпише специално споразумение, а в същото време като израз на помирение от тяхна страна те самите подновяват своите клетви за вярност към краля.

Споразумението, което днес е известно под името Магна харта, е съставено от служител от кралската канцелария на латински език. Неизвестен брой копия от документа са били разпратени до различни официални лица, като кралските шерифи и епископите. Магна Харта е променяна, редактирана и актуализирана на няколко пъти през 1215 г., 1216 г., 1217 г., 1225 г. и 1297 г. Подписаната през 1215 г. харта не е съхранена в своя оригинал, но за сметка на това са оцелели четири нейни копия.

Днес копията се намират в както следва: две в Британската библиотека, едно в катедралата в град Линкълн и едно в катедралата в град Солсбъри. Съществуват също и 13 други копия, някои от които са датирани от 1297 г. Някои от 63-те клаузи в хартата, като тези за свободата на английската църква; „древните свободи” на град Лондон; правото на справедлив процес и др. залягат в основата на по-късните правни документи и все още са част от действащото английско законодателство.

Разгледана в нейния най-общ смисъл, Магна харта постановява нови права и свободи за бароните и висшите служители на църквата в Англия, както и променя основите на кралската власт и на степента на влияние на краля спрямо феодалите му. Бароните и църквата получават правото да се срещат с краля, да оспорват и отменят волята му по всички въпроси, касаещи вътрешната и външната политика на страната, включително и ако той предприеме действия срещу разпоредбите на Магна Харта, а също и да конфискуват негова недвижима собственост под формата на владения, ако е необходимо.

На практика клаузите на хартата дават изключително право на обществото да контролира своя владетел – една безпрецедентна идея в английската монархия. И макар конфискацията на имущество, наречена още „запор”, да съществува в много по-ранен средновековен правен документ в Англия, то тя никога не е била прилагана спрямо краля.

Този нормативен документ е бил огромно предизвикателство към крал Джон като управляващ монарх, затова и той отменя напълно Магна харта веднага щом бароните и войските им напускат Лондон. Самият папа я нарича „срамен и унизителен договор, наложен на краля чрез насилие и страх”. Тези действия на краля убеждават бароните, че на Англия й трябва нов монарх, като за такъв те предлагат принц Луи от Франция и решават да действат радикално, като въвличат страната в гражданска война, получила името „Първата война на бароните”.

Смъртта на крал Джон през 1216 г., обаче, ще обърне ситуацията в полза на бароните, английското общество и за Магна Харта. Негов наследник става 9-годишния му син Хенри, известен като крал Хенри III. Разразилият се конфликт между аристокрация и монархия е потушен, когато краля, чрез регентите си потвърждава законността на Великата харта на свободите. Неговият пример е последван от следващите монарси на Англия Едуард I и Едуард II.

И все пак хартата постепенно потъва в забрава до Английската буржоазна революция през 17 в, когато става основа за нови правни документи, носещи в себе си демократичните принципи. Оттогава насам до днес върху нея са проведени много изследвания и анализи от страна на редица изследователи. А през 1948 г., след Втората световна война, помнейки ужасяващите й последствия, Организацията на Обединените Нации (ООН) приема „Всеобща декларация за правата на човека”, чиито основни морални и етични принципи са взети именно от Магна харта и другите по-късни подобни документи. Тя е залегнала и в основата на Американската конституция и Декларацията на независимостта на САЩ.

Съвсем скоро, през 2015 г. тази необикновена харта ще чества своята 800-годишнина. По този повод е запланувано тригодишно изследване за осъвременяване и пълно разкриване на това кой е създал хартата, от къде са принципите залегнали в нея, истината за личностите в тогавашната история на Англия. Тази годишнина ще бъде един впечатляващ празник на човешкия повик за свобода, успял да изрази себе си още в тъмните векове на Средновековието и положил основите на съвременната цивилизация.

Емилия Кикарина

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор