Spisanie.to

Мъжество и традиция – историческа възстановка на Априлското въстание

Българският народ има многовековна история. Когато човек се заеме да мисли за България по време на османското владичество, то в главата му веднага ще излязат събитията, свързани с национално освободителното движение. Най-значимото е Априлското въстание, започнало на 20-ти април (стар стил) 1876-та година. Причините за избухването му са неуспехът от предходното – Старозагорското въстание и разпускането на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Целта му е освобождаването на българите чрез организирана съпротива срещу османските власти. Така ще се привлече вниманието на Великите сили.

Оформят се революционни окръзи – Търновски, с център Горна Оряховица, Врачански, Сливенски, Пловдивски и още един, който е само планиран – София и Македония.

Пловдивският окръг, с център Панагюрище успява да подготви въстанието само в няколко месеца, използвайки на много места революционната мрежа от местни комитети, останала от Левски. Там бунтът срещу Високата порта бил най-силен. Българските земи били най-близко до столицата на султана, а самата Османска империя се готвела за война срещу наскоро освободената Сърбия.

Априлското въстание остава най-голямата и съдбоносна изява на българското националноосвободително въоръжено движение. В бунта срещу османците участват едва 10 000 мъже, но османците избиват още 20 000 души, от които има и жени, и деца. Свидетели на животинските зверства и кланета стават редица чуждестранни журналисти и кореспонденти, сред които е Джанюариъс Макгахан. Потушаването на Априлското въстание предизвиква всеобщо възмущение на света срещу турските безчинства. Англия остава разочарована от Османската империя, която тогава е със статут на полуколония. Това кара министърът на Обединеното кралство – Уилям Гладстон, да напише своята книга „Уроци по клане“, когато чува за събитията в Батак.

Задълбочава се Източната криза и тя става повод за провеждането на Цариградската конференция, където българите получават международно признание да имат своя държава в етническите си граници. Епилог на въстанието е Руско-турската освободителна война.

Равносметките са огромни български страдания и жертви в името на свободата. Загиналите остават в българската памет не като мъченици, а герои. На 1-ви май, по нов стил, българите отбелязват годишнината от Априлското въстание. Така се случва в Панагюрище.

Тържествата започват от сутринта с шествия до централния площад, където ритуално издигат българския трибагреник. Гости и жители на града имат възможността да видят спектакъла „Мъжество и саможертва“ – историческа възстановка на събитията от 1876-та година.

Историята оживя и в Копривщица – градът отбеляза Априлското въстание с възстановката „Първата пушка“. Разиграват се събитията около моста, където е застреляно първото заптие. Част от възстановката е и писането на „Кървавото писмо“ от Тодор Каблешков до четниците в Панагюрище. Последната година във възстановката участваха над 130 души, които са не просто доброволци, а преки потомци на участниците в Априлското въстание. Хората не просто участват, а преживяват действията. Преживяват духа на своите деди.

Откъснете се от социалните мрежи, елате с децата си и усетете спектакъла на живо. Защото Априлското въстание не е само урок по история…

Методий Ганчев

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :