Най-известните исторически монументи в България

Мили читатели, целта на тази статия е не да ви запознава с общоизвестни факти за българските исторически монументи, а да представи по-любопитни данни. Иначе казано да „погъделичка“ любопитството ви, пък после ще прецените струвало ли си е да прекарате 5 минути в четенето й.

О, Шипка! Заветен връх, чийто славен „орден“ е емблематичния Паметник на свободата (също Паметник на Шипка). Почти няма българин, който да не знае широко известните факти за монумента. Едва ли обаче всички от вас знаят къде точно е върхът! Истинският се намира на север от главното било и прохода, а този, на който е издигнат Паметникът на Свободата, някога се е наричал Св. Никола. Преименуването на места от географо-историческата карта на България било широко прилагано по време на социализма.

Връх Св. Никола е един от потърпевшите – през 1951 г. е наречен връх Столетов, а от 1977 г. до днес го наричаме Шипка. Връх Шипка вече съществува и става така, че два върха делят едно име. За да се избегне абсурда, истинският връх Шипка се преименува на Малка шипка. В крайна сметка, резултатът е че познатото на поколения място, което свързваме с героизма на опълченците, е изкуствено „преместено“ на връх Св. Никола.

Интересна съдба има и бронзовият лъв, разположен върху корниза на паметника. Заради политически претенции относно местоположението му, строежът на монумента е внезапно спрян. Лъвът бива обръщан на север, юг, запад. Всяка от съседките ни била против лъвът да я „гледа“. Навярно дръзкият му поглед ги е плашел, напомняйки им, че България е териториално ощетена от тях и ще потърси реванш. Сега лъвът гледа на изток, откъдето са дошли освободителите или на шега казано, където са единствените неми протестиращи – черноморските риби.

През нелеки перипетии преминава и лъвът от Паметника на Незнайния войн, който е почти изгубен. Монументът е открит през 1941 г., но скоро след това бива сериозно „ранен“ при англо-американските бомбардировки над София и след деветосептемврийската революция (1944). Някогашният паметник е премахнат от мястото си, качественият му гранит се взема за мавзолея на Георги Димитров, а лъвът се мести в Панчарево, по-късно край с. Горубляне, след това край пътя за Пловдив.

При строежа на магистрала „Тракия“ следите му се губят, но през 1975 г. е открит край къмпинг „Врана“ и прибран в двора на Военноисторическия музей в София. Едва през 1981 г. лъвът се връща на мястото си (до софийската базилика „Св. София“) , когато паметникът е отново открит в променен вид.

Монументът включва лъва от стария паметник, пилони с българското знаме, саркофаг, в който са поместени 15 гилзи със свещена земя от различни краища на България и тленните останки на незнайни воини от значими исторически места. Зад саркофага е вечният огън, запален с пламък, донесен от Шипка.

Друга една светиня, но по време на социализма, е бил Паметникът на Бузлуджа (официално име Дом-паметник на партията). Това е най-големият идеологически монумент в страната. Докато през периода на социализма е бил в центъра на общественото внимание, то сега е по-скоро призрак на една отминала историческа реалност. За социализма сме чували и ще продължаваме да чуваме противоречиви „истини“. Нужно е обаче да правим разграничение между режима и монументалното изкуство, защото този „дом“ всъщност е уникално по рода си бижу – за направата му не са пестени средства, талант, време и труд и неслучайно попада в класацията „Най-красивите изоставени места в света“ под номер 25, а през 2013 г. получава челното място в подобна класация.

Построен от народа и разрушен от народа, над 14 млн. народни пари, които освен оставени на разрухата на времето и природата, са и обект на набези. След падането на режима се чупят стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията. И вместо да стане музей за множеството любопитни туристи, които го посещават, той е огромно необезопасено бетонно платно на графити, дори декор на сватбени фотосесии.

По отношение на графитите Паметникът на съветската армия, разположен в центъра на София е може би хамелеон-рекордьорът на България. Негови фигури често са обект на арт интервенции, като по-интересни са тези с обществени и политически послания „в крак с времето“ от 2011 г. насам…

…Е, петте минути струваха ли си?!