Spisanie.to

Нинджа – търпението над всичко

Кратки бележки за японските нинджи.

 

Държали някога в тайна дейността и принципите си през вековете, всявали страх в сърцата на враговете си, днес тайнствените хора-сенки на Япония си остават загадка за изследователите и обществото.

Въпреки това, нинджите са завладели човешкото въображение и присъстват като главни герои в множество литературни произведения, игрални и анимационни филми, манга анимации, сериали, видео и компютърни игри, фирмени марки, реклами. Заедно с благородните самураи, гейшите и японското традиционно изкуство манга, те са един от най-известните символи на Страната на изгряващото слънце.

Съхранените документи, независимо дали са създадени от нинджите, или от враговете им, са изключително малко. Възможно обяснение за това предлага военния историк Стивън Търнбул, според когото голяма част от тези бойци са били представители на нисшите прослойки в тогавашното японско общество и като такива не са представлявали интерес за японските хронисти.

Но други изследователи, като Робърт Мелвил твърдят, че повечето от нинджа клановете и съответно по-голямата част от тези хора, са произхождали от висшата прослойка на самураите. Но тъй като най-вероятно нинджи са ставали хора от всички съсловия, можем да предположим, че оскъдността на сведенията се дължи не толкова на произхода им, колкото на потайността, в която са живеели.

Тя, заедно със страховитата им репутация, спомага тези воини да се превърнат в обект на множество приказки, легенди и фолклорни митове в Япония. Повечето от тези легенди стават достояние на Запада, където са допълнително разкрасени от развлекателната индустрия. Чрез митологизирането им в представите на хората нинджите се превръщат в същества със свръхестествени способности и придобиват умения като ходене по вода, летене, изчезване за една секунда, владеене на черна магия, контрол над природните стихии, и др.

Поради всичко това изследователите изпитват затруднения да отделят фантазиите от историческите факти. Въпреки това те са единодушни, че нинджите се появяват някъде през 14-15 в., а дори и по-рано – 12 в. Със сигурност са били обикновени хора, които са полагали огромни усилия да останат незабелязани.

Особен разцвет нинджите преживяват по времето на конфликтите и размириците, разразили се в японското общество в началото на периода Сенгоку (15-17 в.), когато представители на различните нинджа кланове започват да търгуват със своите умения в полза на различни шогуни. Съществували са около 49 нинджа кланове, най-известни и могъщи, от които по това време, а и по-късно са клановете от районите на префектури Ига, Мие, Шига и Кока.

За разлика от самураите, чиито военни принципи основно говорят за чест, достойнство, уважение на противника и открита техника при бой, нинджите предпочитат използването на други методи – шпионаж, саботаж, тайна инфилтрация (проникване), незабележими убийства, създаване на илюзии, партизанска война и много рядко, само в изключителни случаи открит бой.

Както историка Киоши Уататани посочва, основното на което са били обучавани тези воини е потайност и скритост на самото им съществуване и на действията им. Можем да предположим, че това се е налагало най-вероятно с цел оцеляването им и успеха на възлаганите им от страна на шогуните мисии. Не е за пренебрегване древната мъдрост, че успешните действия са тайните действия.

През 6 в. от Китай в Япония е пренесено древно изкуство за водене на война, наречено нинджуцу. В ръцете на нинджите, нинджуцу се превръща в стратегия за шпиониране и методика за събиране на информация за опонента и анализ на силните и слабите му страни, както и на възможните начини за поражението и дестабилизацията му. Тези хора действали безшумно и тайно, предпочитали да се изправят пред противника си, когато той е слаб, като по този начин всявали страх. А в свят, в който честта и честността са били основни морални принципи, не е изненадващо, че нинджите се превръщат в най-мразените хора.

Освен отлични бойни умения, един нинджа трябвало да притежава изключителна хитрост, наблюдателност, съобразителност, пълен контрол върху тялото си, както и умения да приготвя различни отвари и отрови, действащи върху отделни органи от човешкото тяло или върху целия организъм.

Трябвало да има знания по химия, физика, астрономия, математика, акупунктура и да бъде майстор на маскировката. Нинджите се придвижвали безшумно, благодарение на специалните техники за дишане, които владеели. Противно на общоприетото мнение, дрехите на тези воини не били черни, а тъмносини, от леки и удобни материи. Въпреки че, обучението е било изключително тежко и понякога завършвало дори със смърт, нинджи ставали и мъже и жени.

Наборът от оръжия бил впечатляващ – лък, огнена стрела, извит нож с верига, сабя, куки за катерене, нокти-клещи, шурикени, вериги, шипове, остриета, фишеци, експлозиви, пушечни бомби и др. Повечето от тези пособия са били използвани не за директен сблъсък, а за подпомагане при нахлуване в къщи, изкачване на стени, преодоляване на различни препятствия. Най-вероятно, по-бедната част от нинджите основно са практикували обикновени професии, като търговия и фермерство, с които се издържали и чрез които не само хранели семействата си, но и можели да шпионират и действат незабелязано.

В наши дни нинджите и техния таен свят са все по-популярни не само в Япония, но и в останалата част на земното кълбо. В родината им съществуват множество школи, в които се преподава нинджуцу и са запазени оригинални техники. Провеждат се и демонстрации пред широка публика. В град Ига, префектура Ига е построена къща-музей, чийто архитектурен стил копира оригинални нинджа къщи.

Характерното за тези необикновени домове е наличието на множество тайни тунели, проходи, фалшиви стени и врати, тайни стаи, скривалища, смъртоносни капани. Освен експозиции на оригинални облекла и оръжия, както и сувенирен магазин, музея предлага и демонстрация на нинджуцу и костюми, които посетителите могат да облекат по време на посещението си. И макар нинджите като общност вече да не съществуват, в Япония все още живеят неколцина представители на техни кланове, като Иничи Каваками и Иеясу Токугава.

Чистите факти са, че те са били шпиони и убийци и реалния им живот няма никакви допирни точки с фантазията, но въпреки това, подобно на много други събития, места и личности по земята, и те ще запазят голяма част от тайните си. Неизчислимо и безмерно като песъчинките в пустинята Сахара е копнежа и стремлението на хората към непознатото.

И макар нинджи вече реално да няма, те ще живеят вечно във фантазиите на човека, събрали в себе си всичко, което хората искат да са. В това е цялата красота на мечтите. В тях няма невъзможни неща!

Емилия Кикарина

добави коментар